Хората не са хора, а „определени носители на определени идеи“. „Каквито и да са индивидуалните качества (на подсъдимия), към него може да бъде приложен само един метод за оценка: това е оценката от гледна точка на класовата целесъобразност“ (стр. 79).
Тоест ти можеш да съществуваш само ако това е целесъобразно за работническата класа. А „ако тази целесъобразност налага наказващият меч да се стовари върху главите на подсъдимите, вече никакви… убедителни думи не ще помогнат“ (стр. 81) — от рода на излагани от адвокатите аргументи и т.н. „В нашия революционен съд ние не се ръководим от членовете на закона или от степента на смекчаващите обстоятелства; в Трибунала ние трябва да изхождаме от съображенията за целесъобразност“ (стр. 524).
През ония години мнозина кротко си живеят и изведнъж научават, че не е целесъобразно да съществуват.
Трябва да сме наясно: положението на подсъдимия се утежнява не от това, което вече е извършил, а от онова, което би могъл да извърши, ако не бъде разстрелян веднага. „Ние се защищаваме но само от миналото, но и от бъдещето“ (стр. 82).
Декларациите на другаря Криленко са ясни и всеобхватни. Те най-релефно разкриват пред нас този съдебен период. През мъглата на пролетните изпарения изведнъж се очертава прозрачността на есента. Дали пък има смисъл да продължаваме? Да прелистваме ли процес след процес? Същите тези декларации ще бъдат прилагани непреклонно.
Само като си представя със затворени очи съдебната заличка, още неразкрасена със злато, ревностните членове на трибунала с простички военни куртки, мършави, с още неугоени мутри. А обвинителната власт (така Криленко обича да се именува) с разкопчано сако и между реверите — триъгълникът на раираната моряшка фланелка.
Върховният обвинител говори на чист руски език: „На мен ми е интересен въпросът на факта!“; „конкретизирайте момента на тенденцията!“; „ние оперираме в плоскостта на анализа на обективната истина“. Понякога току блесне и с латинска пословица (вярно, от процес на процес все с една и съща пословица, след няколко години се появява друга). Ами малко ли е — при цялото това революционно търчане да завършиш два факултета. Най-хубавото му е, че се изразява за подсъдимите от душа: „професионални мръсници!“ И ни най-малко не лицемери. Не му харесва например усмивката на подсъдимата и изтърсва заплашително: „А на вас, гражданко Иванова, с вашата усмивчица, ще ви определим цената и ще намерим възможност да направим така, че повече никога да не се смеете!“ (Стр. 296, курсивът мой — А.С.)
Така че да продължаваме ли?…
Делото на „Русские ведомости“. Този процес, един от първите и най-ранните, е процес срещу словото. На 24 март 1918 г. известният „професорски“ вестник публикува статията на Савинков „От пътя“. С много по-голяма охота биха заловили самия Савинков, но пътят не е шега работа, къде да го търсят? Така че спират вестника и домъкват на подсъдимата скамейка престарелия редактор и издател П. В. Егоров, карат го да обясни: как е дръзнал? Четири месеца вече, откакто сме влезли в Новата ера, време му е било да проумее!
Егоров наивно се оправдава, че статията е на „виден политически деец, чието мнение буди общ интерес, независимо дали се споделя от редакцията“. Освен това той не вижда клевета в твърденията на Савинков: „Да не забравяме, че Ленин, Натансон и Ко пристигнаха в Русия през Берлин, т.е. че немските власти им оказаха съдействие при завръщането им в родината“ — защото всъщност такава е истината, воюваща кайзеровска Германия помага на другаря Ленин да се завърне.
Криленко възкликва, че изобщо няма да отправя обвинение за клевета (а защо?…), вестникът е съден за опит да въздействува върху умовете! (Че как смее един вестник да си поставя подобна цел?!)
Вестникът не е обвиняван и заради фразата на Савинков: „Трябва да си безумен престъпник, за да твърдиш сериозно, че международният пролетариат ще ни подкрепи“ — защото нали той тепърва ще ни подкрепи…
Заради опита да въздействува върху умовете следва присъдата: вестникът, издаван от 1864 г., преживял всички немислими реакции — на Уваров, Победоносцев, Столипин, Касо и на кого ли не още, от днес да бъде спрян завинаги! (Заради една статия — завинаги! Ето как трябва да се държим, когато сме на власт. А на редактора Егоров… срамота, сякаш сме в Гърция… му лепват три месеца строг тъмничен затвор. (Не е толкова срамота, като си помислиш: още е едва осемнадесета година! Ако старецът остане жив, отново ще го затворят, и колко пъти още ще го затварят!).