Криленко уж не жали сили, настоява за безпощадна, жестока присъда без съобразяване с „индивидуалните оттенъци на вината“, но някаква неподвижност, някакво вцепенение обхваща вечно бодрия трибунал и той едва измънква: на следователите по шест месеца лишаване от свобода, а на адвоката — парична глоба. (Едва след като използува правото на ВЦИК „да наказва неограничено“, Криленко се домогва там, в „Метропол“, да лепнат на следователите по десет години, а на адвоката паразит — пет, с пълна конфискация на имуществото. Криленко прави фурор с бдителността си и за малко да стане Трибун.)
Даваме си сметка, че и сред революционните маси тогава, и сред нашите читатели сега този проклет процес не може да не подкопае вярата в светостта на трибунала. И с толкова по-голяма плахост преминаваме към следващия процес, отнасящ се до едно още по-възвишено учреждение.
Делото Косирев (от 15 февруари 1919 г.). Ф. М. Косирев и приятелчетата му Либерт, Ротенберг и Соловьов служат преди това в комисията по снабдяването на Източния фронт (още срещу войските на Учредителното събрание, преди Колчак). Установено е, че там те намират начини да получават наведнъж от седемдесет хиляди до един милион рубли, препускат с породисти коне, гуляят с милосърдни сестри. Комисията им се сдобива с дом и автомобил, техен служител често устройва гуляи в „Яр“. (Не сме свикнали да си представяме 1918 г. такава, но така свидетелствува революционният трибунал.)
Впрочем работата не е в това: никой от тях не е съден заради Източния фронт и дори всичко им прощават. Но чудно нещо! — почти едновременно с разформироването на тяхната комисия по снабдяването четиримата плюс някой си Назаренко, бивш сибирски скитник, приятел на Косирев от каторгата за криминални престъпници, са поканени да влязат в… контролно-ревизионна колегия на ВЧК!
А ето каква е тази Колегия: тя има пълномощия да проверява закономерни ли са действията на всички останали органи на ВЧК, правото да поиска и прегледа всяко дело във всеки негов стадий и да отменя решението на всички останали органи на ВЧК, с изключение единствено на Президиума на ВЧК!!! (стр. 507) Сериозно нещо! Втората власт във ВЧК след Президиума! Непосредствено след Дзержински—Урицки—Петерс—Лацис—Мижински—Ягода!
При това приятелите продължават да водят предишния си живот, без ни най-малко да се възгордяват, да вирят носове: с някакви си там Максимович, Льонка, Рафаилски и Мариуполски, „нямащи никакво отношение към комунистическата организация“, те си уреждат в частни квартири и в хотел „Савоя“ — „разкошна обстановка… там е царството на покера (при под хиляда рубли), на алкохола и на дамите“. Косирев се сдобива с богата мебелировка (за седемдесет хиляди), не се гнуси да измъкне от ВЧК комплекти сребърни лъжички и чашки (а отде са се взели те във ВЧК?…), че и обикновени чаши. „Ето къде, а не в идейна насока… съсредоточава вниманието си, ето какво черпи той за себе си от революционното движение.“ (Като отрича сега, че е получавал подкупи, този именит чекист лъже, без да му мигне окото, че имал… двеста хиляди рубли наследство в чикагската банка!… Той явно съвсем реално си представя подобна ситуация успоредно със световната революция.)
Но как да използуваш правилно своето надчовешко право да арестуваш или освобождаваш когото си искаш? Очевидно трябва да набележиш такава рибка, която има златен хайвер, а подобни рибки през 1918 г. се хващат доста в мрежата. (Революцията се извършва твърде набързо, не успяват да огледат всичко и буржоазните дамички успяват да изпокрият сума ти скъпоценни камъни, огърлици, гривни, пръстени, обеци.) А сетне да търсят връзка с близки на арестуваните чрез някое подставено лице.
Такива фигури изникват пред нас и на процеса. Например двадесет и две годишната Успенска завършила петербургската гимназия, но не попаднала във висшите курсове. И ето ви сега — власт на Съветите, и през пролетта на осемнадесета година Успенска предлага във ВЧК услугите си като осведомителка. Външността й е подходяща и я вземат.
Самото доносничество (тогава — сексотство130) Криленко коментира така, че за себе си „ние не виждаме нищо недостойно в това, смятахме го за свой дълг… самата работа не позори човека, щом той съзнава, че е необходима на революцията, така че е в реда на нещата да я приеме“ (стр. 512, курсивът мой — А.С.). Но, уви, оказва се, че Успенска няма политическо кредо! Ето кое е ужасното. Тя тъкмо така отвръща: „Съгласих се да ми плащат определени проценти“ за всяко разкрито дело и още „да деля наполовина“ с някого, когото Трибуналът не желае да назове. Криленко определя Успенска по следния начин: „Не е минала през отдел «Кадри» на ВЧК и е работила на парче“ (стр. 507). Е, впрочем, разбирайки я по човешки, обвинителят ни обяснява: тя е свикнала да не си брои парите, какво са за нея някакви си жалки петстотин рубли заплата във ВСНХ, когато едно изнудване (да съдействува на търговец отново да отворят запечатания му магазин) й донася пет хиляди рубли, друго — от Мешчерска-Гревс, съпруга на арестуван — седемнадесет хиляди. Впрочем Успенска не остава за дълго обикновена сексотка, с помощта на големи клечки от ЧК след няколко месеца е вече член на партията и следователка.