Ето по какво острие ходи Върховният обвинител! Но, изглежда, той поддържа някакви контакти още от нелегалните времена (че и от Ленин не е толкова настрани) и научава накъде ще задуха утре вятърът. Това проличава от няколко процеса, и тук също. Има някакви настроения в началото на 1919 г., че може би — стига! Време е да се обуздае ВЧК! Този момент е изразен „прекрасно в статията на Бухарин, в която той казва, че на мястото на законната революционност трябва да дойде революционната законност“.
Диалектика, няма що! И Криленко се изпуска да каже: „Революционният трибунал е призван да замени извънредните комисии.“ (Да ги замени ли?!?…) Той впрочем „трябва да бъде… не по-малко страшен при осъществяване на системата на закана, терор и сплашване, отколкото беше ЧК“ (стр. 511).
Беше ли?… Нима вече я е погребал?!… Моля ви се — вие ще замените чекистите, а те къде да идат? Зловещи дни! Как няма да се разбързаш като свидетел с дълъг до петите шинел.
Но може би източниците ви са неверни, другарю Криленко?
Да, небето над Лубянка в ония дни се заоблачава. И тая книга би могла да бъде по-друга. Но предполагам, че железният Феликс е отишъл при Владимир Илич, поговорил е с него, обяснил му е. И небето просветва. Макар че след два дни, на 17 февруари 1919 г., със специално постановление на ВЦИК ЧК е лишена от съдебни права (а извънсъдебните остават ли?) — „вярно, че не за дълго“ (стр. 14)!
А нашето еднодневно съдебно дирене се усложнява и от това, че негодницата Успенска се държи отвратително. Дори от подсъдимата скамейка тя „хвърля кал“ върху други видни чекисти, незасегнати от процеса, дори срещу самия другар Петерс! (Оказва се, че използува неопетненото му име за шантажа си: безцеремонно седи в кабинета му, докато той разговаря с други разузнавачи.) Сега тя намеква за някакво тъмно революционно минало на другаря Петерс в Рига. Ето в каква змия се е превърнала за осем месеца, въпреки че през тези осем месеца е била сред чекисти! Какво да я правят? Тук мнението на Криленко напълно съвпада с това на чекистите: „Докато не се установи траен строй, а до него сме още далеч (нима?)… в интерес на защитата на революцията… — няма и не може да има никаква друга присъда освен нейното унищожаване. Не разстрел, казано е буквално: унищожаване! Ами че момичето е съвсем младо, гражданино Криленко! Лепнете му десет, дори двадесет и пет години, дотогава строят ви ще укрепне, нали? Уви: «Няма и не може да има друг отговор в интерес на обществото и Революцията — въпросът не може и да се поставя другояче. Никаква изолация в дадения случай не ще даде резултати»“ (стр. 515)!
Заседнала е на гърлото им. Явно знае много.
Но са принудени да пожертвуват и Косирев. Разстрелват го. Останалите ще се чувствуват по-сигурни.
Дали някога ще имаме случай да прочетем старите лубянски архиви? Не, ще ги изгорят. Вече са ги изгорили.
Както вижда читателят, това не е процес от голямо значение, можеше и да не се спираме на него. А ето че
Делото на църковниците (11–16 януари 1920 г.) ще заеме според Криленко „полагащото му се място в аналите на руската революция“. Гледай ти, направо в аналите. С Косирев приключват за един ден, а тези ги разтакават пет дена, охо!
Ето ги и главните подсъдими: А.Д. Самарий — известна в Русия фигура, някогашен главен прокурор на Синода, радетел за освобождаването на църквата от царската власт, враг на Распутин и уволнен от него (но обвинителят смята: какъвто Самарин, такъв и Распутин — има ли разлика?); Кузнецов, професор по църковно право в Московския университет; московските протойереи Успенски и Цветков. (За Цветков същият обвинител се произнася така: „Голям обществен деятел, може би най-добрият от тези, които е дало духовенството, филантроп.“)
А ето и вината им: създали са „Московски съвет на обединените енории“, който пък създава (от вярващи на възраст между четиридесет и осемдесет години) доброволна охрана на патриарха (естествено, невъоръжена), за да установи около него постоянни дневни и нощни дежурства със задачата: ако властите арестуват патриарха, да вдигнат народа на тревога с удряне на камбаните и по телефона, да го последват с тълпите си там, където го поведат, и да молят (ето в какво е контрареволюцията!) Совнаркома да освободи патриарха!