Чисто древноруска, святоруска идея! С камбанен ек народът да се събере и да моли властите с ниски поклони!…
Обвинителят се чуди: а каква опасност застрашава патриарха? Защо са решили да го защищават?
И наистина: само това, че вече две години, откакто ЧК води извънсъдебна разправа с неугодните; само това, че по него време в Киев четирима червеноармейци убиват митрополита; само това, че срещу патриарха вече „делото е приключено, остава да се препрати в революционния трибунал“, и „само от загриженост за широките работническо-селски маси, намиращи се още под влияние на клерикалната пропаганда, оставяме засега тези наши класови врагове на спокойствие“ (стр. 67) — добре де, какво толкова се тревожат православните за патриарха? Цели две години патриарх Тихон не мълчи — изпраща послания до народните комисари, до свещениците, до паството; посланията му (ето ви го първия Самиздат!) не се приемат от печатниците, пишат се на машина; те разобличават унищожаването на невинните хора, разорението на страната — та какво толкова се безпокоят за живота на патриарха?
А ето и втората вина на подсъдимите. В цялата страна се извършва опис и реквизиране на църковното имущество (това — отделно от закриването на манастирите, отделно от отнемането на земите и имотите им, става дума вече за потирите, чашите, кадилниците) — Съветът на енориите разпространява по този повод възвание към миряните: да окажат съпротива срещу реквизициите, да бият тревога. (Ами естествено! Нали и от татарите са защищавали храмовете си по същия начин!)
И третата вина: непрекъснати нагли заявления до Совнаркома за издевателства на местните функционери с църквата, за груби кощунства и нарушения на законите за свободата на съвестта. Макар и оставени без последствие, тези заявления (според показанията на Бонч-Бруевич и началник-канцелариите на Совнаркома) дискредитират местните функционери.
Като се вземат предвид всичките вини, какво биха могли да очакват подсъдимите за тези си престъпления? Какво ще подскаже на читателя революционната му съвест? Разбира се, само разстрел! Тъкмо това иска и Криленко (за Самарин и Кузнецов).
Но докато си губят времето с тая проклета законност, с изслушване на прекалено дългите речи на прекалено многобройните буржоазни адвокати (неизреждани тук по технически причини), става известно, че… е отменено смъртното наказание! Сега ли точно? Не може да бъде, как така? Оказва се, че Дзержински е наредил това на ВЧК. (ЧК — и без разстрели?…) А дали решението важи и за трибуналите на СНК? Още не. И Криленко се окопитва. Продължава да настоява за разстрел, като се обосновава така:
„Дори да предположим, че крепнещото положение на Републиката отстранява непосредствената опасност от подобни лица, все пак ми се струва несъмнено, че в този период на съзнателна работа… прочистването… на старите дейци хамелеони… се налага от революционната необходимост.“ „С постановлението на ВЧК за отмяна на разстрелите… Съветската власт се гордее.“ Но: това „още не ни задължава да смятаме, че въпросът за отмяната на разстрелите е решен веднъж завинаги… за всички времена на Съветската власт“ (стр. 80–81).
Колко пророчески казано! Ще върнат разстрела, ще го върнат, и то доста скоро! Но колко ли хора още трябва да бъдат очистени! (Че и самият Криленко, и множество негови братя по класа…)
Какво пък, трибуналът се вслушва в искането му и осъжда Самарин и Кузнецов на разстрел, но те попадат под амнистия: отиват в концлагер до пълната победа над световния империализъм! (И до днес да са още там…), а „най-добрият от тези, които духовенството е дало“, е осъден на петнадесет години, заменени с пет.
Има и други подсъдими, привлечени в процеса, за да му се придаде поне малко конкретен характер: монаси и учители от Звенигород, обвинени по звенигородското дело от лятото на 1918 г., но, кой знае защо, година и половина неизправяни пред съда (а може би и съдени, но този път още веднъж, по целесъобразност). През споменатото лято в звенигородския манастир пристигат служители от съветските органи и заповядват на игумена Йона131 („и по-живо!“) да им предаде мощите на преподобния Сава. Другарите не само пушат в храма (очевидно и в олтара), не само не свалят шапките си, но един от тях взема черепа на Сава и плюе в него, за да подчертае, че светостта му е мнима. Следват и други кощунства. Това подбужда народа да бие камбаната и да се вдигне на бунт, завършил с убийството на един от натрапниците. Другите по-късно отричат да са вършели кощунства и да са плюли и тази тяхна декларация е достатъчна за Криленко.
131
В светския живот — гвардеец кавалергард Фиргуф, който „след това изведнъж се преродил духовно, раздал всичко на бедните и отишъл в манастир; впрочем не знам дали наистина е раздал имуществото си“. Че как иначе, нали, ако допуснем духовните прераждания, няма да остане нищо от класовата теория? — Б.а.