Выбрать главу

Специалната ограниченост на нашето изследване не дава възможност да обхванем как именно са се замисляли представителите на революционния социализъм за съдбата на така наречената интелигенция и какво именно са измислили за нея. Утешава ни обаче, че тези материали са публикувани, достъпни са за всеки и могат да бъдат събрани най-подробно. Ето защо само за яснота на общата обстановка в републиката ще напомним мнението на председателя на Съвета на народните комисари от ония години, когато стават заседанията на всички тези трибунали.

В писмо до Горки от 15 септември 1919 г. (имахме вече случай да го цитираме) Владимир Илич отвръща на загрижеността на писателя по повод арестите на интелигенцията и пише за основната маса от тогавашната руска интелигенция („околокадетската“): „В действителност това не е мозък [на нацията], а лайно.“132 Друг път казва на Горки: „Ще бъде нейна [на интелигенцията] вината, ако изпотрошим твърде много гърнета… Ако тя търси справедливост — защо не идва при нас?… Куршумът ми дойде тъкмо от интелигенцията“133 (т.е. от Каплан).

За интелигенцията той се изразява: гнило-либерална; „благочестива“; „разпасаността, толкова често срещана у «образованите» хора“; смята, че тя действува необмислено, че е „изменила на работническата кауза“. (Но кога именно се е клела тя в работническата кауза?)

Тази подигравка с интелигенцията, това презрение към нея бива подхванато след това от публицистите през 20-те години, от вестниците през 20-те години, от бита и накрая — от самите интелигенти, проклели своето вечно недомислие, вечната си двойственост, вечната си безгръбначност и безнадеждното изоставане от епохата.

А и с право! Под сводовете на Върхтриба кънти гласът на Обвинителната власт и ни връща на подсъдимата скамейка:

„Този обществен слой… бе подложен през тези години на изпитанието на всеобщата преоценка.“ Преоценка — това е често употребяваната тогава дума. И каква е в края на краищата тя? Ето каква: „Руската интелигенция, влязла в горнилото на Революцията с лозунгите на народовластието, излиза оттам като съюзник на черните (дори не на белите!) генерали, на наемните (!) и послушни агенти на европейския империализъм. Интелигенцията погази своите знамена и ги опръска с кал“ (Криленко, стр. 54).

И само затова „не си струва да доубиваме отделните й представители“, защото „тази социална група си изживя времето“.

И това е казано на фона на започналия XX век! Какво мощно предвиждане! О, учени революционери! Налага се обаче да доубиват. (Още през 20-те години доубиват ли, доубиват.)

С неприязън разглеждаме двадесет и осемте лица на съюзниците на черните генерали и наемниците на европейския империализъм. Особено ни отвращава този Център — кога Тактически център, кога Национален център, кога Десен център (а от процесите през двете десетилетия се набиват в паметта само центрове, центрове, центрове, ту инженерни, ту меншевистки, ту троцкистко-зиновиевски, ту деснобухарински, и всички са разгромени, всички до един, и само благодарение на това ние с вас сме живи). Където има Център, там личи, разбира се, ръката на империализма.

Вярно, че малко ни поолеква, когато по-нататък чуваме, че съденият сега Тактически център не е организация, че той няма: 1/ устав; 2/ програма; 3/ членски вноски. Какво има тогава? Ето какво: те са се срещали! (Побиват те тръпки.) При срещите си са опознавали взаимно гледните си точки! (Вледеняващ студ.)

Много тежки обвинения, и то подкрепени от улики: срещу двадесет и осмината обвиняеми има 2 (две) улики (стр. 38). Това са две писма на отсъствуващи (те са в чужбина) дейци: Мякотин и Фьодоров. Отсъствуващи, но преди Октомври са влизали в същите разни комитети, в които влизат и присъствуващите, и това ни дава право да отъждествим отсъствуващите с присъствуващите. А писмата са за следното: за несъгласие с Деникин по такъв дребен въпрос, какъвто е селският (не ни го казват, но е очевидно: съветват Деникин да предостави земята на селяните), по еврейския, по федеративно-националния, за административното управление (демокрация, а не диктатура) и други. И какъв е изводът от уликите? Много просто: с това е доказано, че присъствуващите са поддържали кореспонденция и са се съюзили с Деникин! (Бррр… джав-джав!)

вернуться

132

Ленин. Собр. соч. Т. 51, стр. 48. — Б.а.

вернуться

133

В. И. Ленин и А. М. Горький. Изд. Акад. Наук, М., 1961. — Б.а.