Но има и преки обвинения срещу тях: разменяли са информация със свои познати от провинцията (в Киев например), неподчинена на централната съветска власт! Тоест да допуснем, че преди това районът е бил в Русия, а сетне в интерес на световната революция сме го отстъпили на Германия, а хората продължават да си пращат бележчици: как е при вас, Иван Иванич, как я карате? Ние тук например… Н. М. Кишкин (член на ЦК на кадетите) дори от подсъдимата скамейка нагло се оправдава: „Човек не иска да бъде сляп и се старае да узнае всичко, което става навсякъде.“
Да узнае всичко, което ставало навсякъде ли?… Не искал да бъде сляп ли?… Обвинителят напълно справедливо квалифицира действията им като предателство! Предателство по отношение на съветската власт!
А ето ги и най-страшните им действия: в разгара на Гражданската война те… пишат трудове, подготвят изложения, проекти. Да, като „специалисти по държавно право, по финансовите науки, по икономическите отношения, по съдебните дела и народното образование“ те пишат трудове! (И както е лесно да се досетим, ни най-малко не се опират в случая на предшествуващите трудове на Ленин, Троцки и Бухарин…) Професор С. А. Котляревски пише за федеративното устройство на Русия, В. И. Стемпковски — по аграрния въпрос (и вероятно без колективизация…), В. С. Муралевич — за народното образование в бъдеща Русия, професор Карташов — законопроект за вероизповеданията. А (великият) биолог Н. К. Колцов (невидял нищо друго в родината си освен гонения и мъки) разрешава на тези буржоазни китове да се събират на приказка при него в института. (Тук се оказва и Н. Д. Кондратиев, осъден през 1931 г. за ТКП.)
Нашият обвинител кипи от гняв, преди още да е произнесена присъдата. За каква, за каква друга присъда на тези генералски помагачи може да става дума? Присъдата може да бъде само една — разстрел! Това не е искането на обвинителя — това е вече присъдата на трибунала! (Уви, смекчена по-късно с концлагер до края на Гражданската война.)
Вината на подсъдимите е, че вместо да си кротуват, загризали своята четвъртинка хляб, „са се събирали и наговаряли помежду си какъв да бъде държавният строй след падането на съветския“.
На съвременен научен език на това му се казва: проучвали са алтернативната възможност.
Гърми гласът на обвинителя, но като че ли за миг сякаш той потрепва, хвърля поглед към катедрата, хартийка ли някоя търси? Цитатче ли? Един момент! Трябва крадешком да му го подадем! Не е ли това, Николай Василиевич? Моля:
„За нас… понятието изтезание се съдържа вече във факта, че политическите затворници са държани в затвор…“
Я виж! Да се държат политическите в затвор, било изтезание! И това го казва обвинител! — какво свръхшироко виждане! Изгрява нова юстиция! По-нататък:
„… Борбата с царското правителство им бе [на политзатворниците] втора природа и те не можеха да не се борят срещу царизма“ (стр. 17).
Как са могли да не проучват алтернативните възможности?… Да се мисли, е може би дори първата природа на интелигента!
Ах, по погрешка са му пъхнали друг цитат, не от този процес. Ама че излагация!… Но Николай Василиевич е вече в своята стихия:
„И дори обвиняемите тук, в Москва, да не бяха помръднали малкия си пръст — а май е било така…, — все едно: … в такъв момент дори разговорите на чаша чай какъв строй трябва да смени уж падащата съветска власт са контрареволюционен акт… По време на Гражданската война е престъпно не само всяко действие [против съветската власт]… престъпно е самото бездействие“ (стр. 39).
Е, сега всичко вече е ясно. Ще ги осъдят на разстрел — за бездействие. На чаша чай.
Петроградските интелигенти например решават, в случай че дойде Юденич, „да се погрижат преди всичко за свикването на демократична градска Дума“ (т.е. за да я защитят от генералската диктатура).
Криленко: Идеше ми да им викна: „Длъжни сте били да мислите преди всичко как да пожертвувате живота си, но да не допускате Юденич!!!“
А те не го жертвуват.
(Впрочем и Николай Василиевич не го е пожертвувал.)
А се случват и такива подсъдими, които са осведомени! — и си мълчат. („Знаел е, но не е казал“, по нашенски.)
А ето ви вече не бездействие, а активно престъпно действие: чрез Л. Н. Хрушчова, член на политическия Червен кръст, (и тя е тук, на подсъдимата скамейка), другите подсъдими помагат на бутирските арестанти с пари (можем да си представим този поток от капитали — за затворническата лавка) и с дрехи. (Току-виж, и с вълнени?)
Нямат мярка техните злодейства! Но и пролетарският съд ще бъде безпощаден!