И пак е враг! Както ни казва другарят Ленин: за да наблюдаваме буржоазните специалисти, ни трябва церберът РКИ.
Два такива цербера започват постоянно да се навъртат край Олденборгер. (Единият от тях — Макаров-Землянски, мошеник, работил в канцеларията на водопровода и уволнен за „непристойни постъпки“, се назначава на работа в РКИ, „защото там плащат по-добре“, после се премества в Народния комисариат, защото „там плащат още по-добре“, а оттам пристига да контролира бившия си началник, да мъсти на своя притеснител от цялата си душа.) Е, и профсъюзът не дреме, естествено — този най-добър защитник на работническите интереси. Така че комунистите възглавяват водопровода. „Само работниците трябва да стоят начело, само комунистите трябва да ръководят изцяло — правилността на тази позиция се потвърди и от дадения процес“ (стр. 433). Така че московската партийна организация не откъсва очи от водопровода. (А зад нея стои и ЧК.) „Върху здравото чувство на класовата омраза изграждахме навремето нашата армия; в нейно име не възлагаме нито един отговорен пост на хора не от нашия лагер, без да им назначим по един… комисар“ (стр. 434). Всички незабавно се залавят да поправят главния инженер, да го насочват, да го учат и без негово знание да разместват техническия персонал („разпердушинихме цялото гнездо на гешефтарите“).
И пак не спасяват водопровода! Работата тръгва не на добре, а на по-зле! — шайката на инженерите се изхитря тихомълком да прокара злия си умисъл. Нещо повече: надмогнал своята двойствена интелигентска природа, която не му позволявала нито веднъж в живота да се изрази рязко, Олденборгер се осмелява да нарече действията на новия началник на водопровода Зенюк (фигура „дълбоко симпатична“ на Криленко „по своята вътрешна структура“) — деребейство!
Именно тогава става ясно, че „инженер Олденборгер съзнателно предава интересите на работниците и е пряк и открит противник на диктатурата на работническата класа“. Започват да викат на водопровода комисии — те обаче намират, че всичко е наред и че водата си тече нормално. Рабкриновците не се примиряват с това и пращат в РКИ доклад след доклад. Олденборгер просто „иска да разруши, да повреди, да развали водопровода с политически цели“, но не може да го постигне. Е, в каквото могат, му пречат, пречат му да направи разточителен ремонт на котлите или да замени дървените цистерни с бетонни. Вождовете на работниците започват открито да говорят на събрания на колектива, че техният главен инженер е „душата на организиран технически саботаж“, че не бива да му вярват и трябва да му се съпротивляват във всичко.
И пак работата върви от зле по-зле!…
Но което особено измъчва „потомствената пролетарска психология“ на рабкриновците и профсъюзниците е това, че повечето работници на помпените инсталации са „заразени от дребнобуржоазната психология“, стоят на страната на Олденборгер и не виждат неговия саботаж. Че на всичко отгоре това съвпада с изборите за Московския съвет и работниците от водопровода издигат кандидатурата на Олденборгер, на която, естествено, партийната низова организация противопоставя партийна кандидатура. Тя се оказва обаче обречена поради фалшивия авторитет на главния инженер сред работниците. Въпреки това партийната организация изпраща в района и до всички инстанции и огласява на общо събрание своя резолюция: „Олденборгер е центърът и душата на саботажа, в Московския съвет той ще бъде наш политически враг!“ Работниците отвръщат с ропот и викове: „Не е вярно!“, „Лъжете!“. И тогава секретарят на партийния комитет, другарят Седелников, обявява направо в лицето на хилядоглавия пролетариат: „С такива черносотници не искам и да говоря!“, един вид, с вас ще поговорим на друго място.
Вземат следните партийни мерки: изключват главния инженер от… колегиума по управлението на водопровода, създават около него постоянна обстановка на следене, непрекъснато го викат в многобройни комисии и подкомисии, разпитват го и му поставят спешни задачи. Всяко негово неявяване се записва в протоколите „в случай на бъдещ съдебен процес“. Чрез Съвета на труда и отбраната (председател — другарят Ленин) назначават на водопровода „Извънредна тройка“ (Рабкрин, Съветът на профсъюзите и другарят Куйбишев).
А водата вече четвърта година продължава да си тече по тръбите, московчаните я пият и нищо не забелязват…