Тогава др. Седелников пише статия в „Экономическая жизнъ“: „Предвид вълнуващите общественото мнение слухове за катастрофалното състояние на водопровода“ той съобщава много нови тревожни слухове и дори че водопроводът изпомпва водата под земята и „съзнателно подмива фундамента на цяла Москва“ (положен още от Иван Калита). Извикват комисия от Московския съвет. Тя намира: „Състоянието на водопровода е удовлетворително, техническото ръководство е рационално.“ Олденборгер опровергава всички обвинения. Тогава Седелников обявява благодушно: „Аз си поставях за задача да вдигна шум около въпроса, пък после спецовете да се разбират.“
И какво им остава на работническите вождове? Какво е последното им, но сигурно средство? Донос във ВЧК! Седелников това и прави! Той вижда „картината на съзнателното разрушаване на водопровода от Олденборгер“, не се съмнява, че „на водопровода, в сърцето на Червена Москва, има контрареволюционна организация“. Отгоре на всичко и катастрофалното състояние на Рубльовската кула!
И тук Олденборгер допуска нетактична грешка, безгръбначна и двойствено интелигентска: „провалят“ му поръчката за нови котли от чужбина (а старите в Русия сега е невъзможно да се поправят) — и той се самоубива. (Много нещо му се струпва ни главата, че отгоре на всички му липсва и закалка.)
Делото не е пропиляно, и без Олденборгер може да се изнамери контрареволюционна организация, рабкриновците се залавят да разкрият всичко. Два месеца вършат някакви потайни маневри. Но духът на започващия НЕП е такъв, че „трябва да се даде урок и на едните, и на другите“. Така че успоредно се води и процес във Върховния трибунал. Криленко е прекомерно суров. Криленко е прекомерно неумолим. Той разбира: „Руският работник, естествено, е бил прав, когато във всеки не свой е виждал по-скоро враг, отколкото приятел“, но „при по-нататъшните промени в нашата практическа и обща политика ние ще трябва да правим може би още по-големи компромиси, да отстъпваме и да лавираме; партията може би ще се окаже принудена да избере тактическа линия, против която ще започне да възразява логиката на честните самоотвержени борци“ (стр. 458).
Е, наистина, трибуналът „третира с лекота“ работниците, които свидетелствуват срещу другаря Седелников и рабкриновците. И подсъдимият Седелников отговаря безгрижно на заплахите на обвинителя: „Другарю Криленко, аз съм запознат с тези законодателни членове; но нали тук съдите не класови врагове, а тези членове се отнасят за враговете на класата.“
И Криленко атакува обаче бодро. Явно лъжливите доноси до държавни учреждения… при утежняваше вината обстоятелства (лична злоба, разчистване на лични сметки)… използуване на служебното положение… политическа безотговорност… злоупотреба с властта, с авторитета на съветските работници и членове на РКП(б)… дезорганизация в работата на водопровода… нанесена вреда на Московския съвет и на Съветска Русия предвид малкото такива специалисти… невъзможната им замяна… „Да не говорим за индивидуалната лична загуба… В наше време, когато борбата е основно съдържание на живота ни, сме свикнали някак малко да се съобразяваме с тези невъзвратими загуби… (стр. 458). Върховният революционен трибунал трябва да каже своята дума… Присъдата трябва да се стовари с цялата си суровост!… Не сме дошли тук да си играем на шикалки!…“
Майчице мила, какво ли ги чака сега? Нима?… Моят читател е свикнал и подсказва: всички да се раз…
Абсолютно вярно. Всички да се разсмеят: предвид чистосърдечното им разкаяние подсъдимите да бъдат осъдени на… обществено порицание!
Две правди…
А Седелников уж на една година затвор.
Разрешете да не повярвам.
О, бардове на 20-те години, вие ги представяте като светъл кипеж на радостта! Дори само до крайчеца докоснали се, дори само с детството си докоснали се до тях — не можем да ги забравим. Тези мутри, тези муцуни, преследващи инженерите — тъкмо те започват да се угояват през 20-те години.
Но сега виждаме, че още от осемнадесета…
В двата следващи процеса ще си отдъхнем за малко от нашия любим върховен обвинител: той е зает с подготовката на големия процес срещу есерите. (Провинциални процеси срещу есерите от рода на Саратовския, 1919 г., има и по-рано.) Този грандиозен процес още предварително предизвиква вълнение в Европа и Народният комисариат на правосъдието се сепва: четири години, откакто съдим, а нямаме наказателен кодекс, нито стар, нито нов. Вероятно грижата за кодекса не е отминала и Криленко: необходимо е всичко да се съгласува предварително.