Предстоящите църковни процеси са вътрешни, прогресивна Европа не се интересува от тях, могат да ги претупат и без кодекс.
Вече видяхме, че отделянето на църквата от държавата се разбира от държавата в смисъл, че самите храмове и всичко окичено, наслагано и нарисувано в тях се прехвърля на държавата, а на църквата остава само оная църква, която е в душите ни, съгласно Светото писание. И през 1918 г., когато политическата победа изглежда вече спечелена по-бързо и по-леко от очакваното, се пристъпва към църковните конфискации. Това обаче поражда много голямо възмущение сред народа. В разгарящата се Гражданска война е неразумно да се създава и вътрешен фронт срещу вярващите. Налага се диалогът между комунисти и християни засега да се отложи.
В края на Гражданската война като естествена последица от нея избухва небивал глад в Поволжието. Тъй като той не украсява много венеца на победителите в тази война, за него измънкват не повече от два реда. А този глад стига до човекоядство, до изяждане на деца от собствените им родители — глад, непознат от древната Рус в Смутното Време (защото тогава, както свидетелствуват летописците, под снега и леда по няколко години лежали неовършаните кръстци. Един филм за този глад би могъл вероятно да хвърли нова светлина върху всичко, което сме видели и което знаем за революцията и Гражданската война. Но няма нито филм, нито романи, нито статистически изследвания — стараят се това да бъде забравено, то не ни прави чест. Освен другото сме свикнали да пробутваме причината за всеки глад на кулаците, а кой сред повсеместната смърт е бил кулак? В. Г. Короленко в своите „Писма до Луначарски“137 (които въпреки обещанието на последния никога не са издавани в СССР) ни обяснява поголовния глад и немотията в страната: това е от падането на производителността (трудовите ръце са заети с оръжието) и от загубата на доверието и надеждата на селянина да остави за себе си поне малка част от реколтата. Някой някога ще пресметне и многомесечните многовагонни продоволствени доставки според Бресткия мир — от Русия, лишила се от езика на протеста, и дори от областите на бъдещия глад за кайзеровска Германия, все още воюваща на Запад.
Най-пряката и къса причинна връзка: населението от Поволжието е яло децата си, защото болшевиките са завзели със сила властта и са предизвикали Гражданската война.
Но гениалността на политика е в това да извлече успех и от народната беда. И идва като озарение — нали в руския билярд трите топки падат в дупките от един удар: нека поповете нахранят сега Поволжието! Нали са християни, нали са толкова милосърдни!
1) Ако откажат — ще прехвърлим вината за глада на тях и ще разгромим църквата;
2) Ако се съгласят — ще опразним до шушка храмовете;
3) И във всички случаи ще попълним валутния си резерв.
Вероятно догадката е подсказана от самата църква. Както свидетелствува патриарх Тихон, още през август 1921 г., в началото на глада, църквата създава епархиални и общоруски комитети за помощ на гладуващите, започва събирането на пари. Но да се допусне пряка помощ от църквата, която на всичко отгоре да отива право в устата на гладуващия, би означавало да се подкопае диктатурата на пролетариата. Комитетите издават забрана и прибират парите в хазната. Патриархът се обръща за помощ и към Римския папа, и към Кентърбърийския архиепископ — но и тук го пресичат, разясняват му, че само съветската власт е упълномощена да води преговори с чужденци. А и какво е взел да разпалва тревога: вестниците пишат, че властта има всички средства да се справи и сама с глада.
А в Поволжието хората ядат трева, гризат подметките си и касите на вратите. И най-после през декември 1921 г. Помгол (Държавният комитет за подпомагане на гладуващите) предлага на църквата да пожертвува за гладуващите църковните ценности — не всички, а само които нямат богослужебна каноническа употреба. Патриархът дава съгласие, Помгол съставя инструкция: всички пожертвования да са само доброволни! На 19 февруари 1922 г. Патриархът разпраща послание: да се разреши на енорийските съвети да жертвуват предмети, които нямат богослужебно предназначение.
Но така всичко отново може да иде на вятъра заради компромиса, подкопаващ пролетарската воля.
И нова мисъл — като удар на мълния! Мисъл декрет! Декрет на ВЦИК от 26 февруари: от храмовете да се изземат всички ценности — за гладуващите!
Патриархът пише до Калинин — не получава отговор. Тогава на 28 февруари излиза с ново, съдбоносно послание: от гледна точка на Църквата подобен акт е светотатство и ние не можем да одобрим изземването.