Патриархът поема върху себе си цялата вина за написването и разпространяването на възванието. Председателят се опитва да изкопчи нещо: не може да бъде! Наистина ли собственоръчно — буква по буква? По всяка вероятност вие само сте го подписали, но кой го е писал? Кои са ви съветниците? И още: защо споменавате във възванието, че вестниците ви подлагат на гонения? (Ами че преследват вас, защо трябва да го чуваме ние?…) Какво сте искали да кажете?
Патриархът: Попитайте тези, които организираха това преследване, да кажат каква е била целта им?
Председателят: Но това няма нищо общо с религията!
Патриархът: Това има исторически характер.
Председателят: Вие употребихте израза, че докато сте преговаряли с Помгол, декретът е бил огласен „зад гърба ви“.
Патриархът: Да.
Председателят: Следователно смятате, че съветската власт е постъпила неправилно?
Съкрушителен аргумент! Милиони пъти още ще бъде повтарян в следователските нощни кабинети! И никога не ще посмеем да отговорим така просто, както
Патриархът: Да.
Председателят: Смятате ли съществуващите в държавата закони задължителни за себе си, или не?
Патриархът: Да, признавам ги, доколкото те не противоречат на благочестивите правила.
(Всички да бяха отговаряли така! Друга щеше да е нашата история!)
Пак се връщат към въпроса за канона. Патриархът пояснява: ако Църквата сама предава ценностите — това не е светотатство, но ако й се отнемат пряко волята й — е светотатство. Във възванието не е казано изобщо да не се дават, а се осъжда само насилственото им изземване.
Другарят председател Бек е изумен: Какво в края на краищата е по-важно за вас — църковните канони или становището на съветското правителство?
(Очакваният отговор е: … на съветското правителство.)
— Дадено, нека бъде светотатство по каноните ви — възкликна обвинителят, — но оправдано от гледище на милосърдието!!!
(За пръв и последен път през последните петдесет години на трибунала си спомнят това нещастно милосърдие…)
Прави се и филологически анализ. „Светотатство“ идва от думата „свято-тат“140.
Обвинителят: Значи ние, представителите на съветската власт, сме крадци на свещени предмети?
(Продължителен шум в залата. Почивка. Влизат във функциите си комендантските помощници.)
Обвинителят: И така, вие наричате крадци представителите на съветската власт, на ВЦИК?
Патриархът: Аз само цитирам каноните.
По-нататък се обсъжда терминът „кощунство“. При изземването в църквата „Василий Кесарийски“ една иконна риза не влизала в сандъка и тогава започнали да я тъпчат с крака. Но нима Патриархът е бил там?
Обвинителят: Откъде знаете? Назовете името на свещеника, който ви е разказал за този случай! (= мигом ще го приберем!)
Патриархът не го назовава.
Следователно е лъжа!
Обвинителят напада тържествуващо: Действително, кой е разпространил тази гнусна клевета?
Председателят: Назовете фамилните имена на хората, които са тъпкали ризата с крака. (Че те да не са си оставили там визитни картички!) Иначе Трибуналът не може да ви вярва!
Патриархът не може да ги назове.
Председателят: Значи го заявявате голословно!
Остава още да се докаже, че Патриархът е искал да събори съветската власт. Ето как се доказва това: „Агитацията е опит да се подготви настроение, за да се подготви по-късно и смъкването.“
Трибуналът постановява срещу Патриарха да бъде възбудено наказателно дело.
На 7 май присъдата е произнесена: от седемнадесет подсъдими единадесет — на разстрел. (Ще разстрелят петима.)
Както казва Криленко, не сме се събрали да си играем на шикалки.
Една седмица по-късно Патриархът е отстранен и арестуван. (Но това още не е краят. На първо време го откарват в Донския манастир и там го държат в строго заточение, докато вярващите свикнат с неговото отсъствие. Спомнете си как малко преди това Криленко се чуди: че каква опасност заплашва Патриарха?… Наистина, когато нещо назрее, не помагат нито камбани, нито телефони.)
След още две седмици в Петроград е арестуван и митрополит Вениамин. Той не е висш църковен сановник, дори не е назначен като всички митрополити. През пролетта на 1917 г. — за пръв път от времето на древния Новгород — избират митрополит в Москва (Тихон) и в Петроград (Вениамин). Общодостъпен, кротък, чест гост на заводи и фабрики, популярен сред народа и нисшето духовенство, Вениамин е избран именно с техните гласове. Той не схваща в кое време живее и вижда задачата си в независимостта на църквата от политиката, „защото в миналото тя пострада много от нея“. Та точно този митрополит го изправят на
140
Тат (старин.) — крадец, разбойник; намеква се за същинската стойност на думата „светотатство“. — Б.пр.