Петроградския църковен процес (9 юни — 5 юли 1922 г.). Обвиняемите (противили се да бъдат предадени църковните ценности) са няколко десетки, включително професори по богословие и църковно право, архимандрити, свещеници и миряни. Председателят на трибунала Семьонов е двадесет и пет годишен (според слуховете бил фурнаджия). Главният обвинител — членът на колегията на Народния комисариат на правосъдието П. А. Красиков, е връстник и приятел на Ленин от Красноярск, а сетне и в емиграцията, Владимир Илич много обичал да го слуша как свири на цигулка.
Още на Невския проспект и там, където се завива към съда, всеки ден се трупат хора, а при минаването на митрополита мнозина падат на колене и пеят „Спаси, Господи, люди Твоя!“ (От само себе си се разбира, че още тук, на улицата, както и в зданието на съда прекалено ревностните вярващи ги арестуват.) В залата по-голямата част от публиката са червеноармейци, но и те се изправят на крака всеки път щом влезе митрополитът с бяла калимавка на глава. А обвинителят и трибуналът го наричат враг на народа. (Тази думичка вече е в сила, забележете.) Твърде силно и все по-явно от процес на процес се чувствуват ограничените пълномощия на адвокатите. Криленко не споменава нищо за това, но го научаваме от очевидец. Трибуналът отправя гръмки заплахи да прати в затвора главния защитник Бобришчев-Пушкин — и това вече е толкова в нравите на времето и толкова реално, че Бобришчев-Пушкин бърза да предаде на адвоката Гурович златния си часовник и портфейла… А по нареждане на трибунала свидетелят професор Егоров е взет още на място под стража за изказвания в полза на митрополита. Оказва се обаче, че той е подготвен за това: носи голяма чанта, а в нея — храна, бельо и дори одеялце.
Читателят забелязва как съдът постепенно придобива познатите ни форми.
Митрополит Вениамин е обвинен, че влязъл в злонамерено съглашение със… съветската власт и по този начин е намалил въздействието на декрета за изземването на ценностите. Разпространявал своето обръщение към Помгол злонамерено сред народа (Самиздат!). И е действувал в сговор със световната буржоазия.
Свещеник Красницки, един от главните живоцърковници141 и сътрудник на ГПУ, свидетелствува, че свещениците се канели да използуват глада и да вдигнат въстание срещу съветската власт.
Изслушани са само свидетелите на обвинението, свидетелите на защитата не са допуснати да дадат показания. (Каква прилика!… Все по-голяма и по-голяма…)
Обвинителят Смирнов иска „шестнадесет глави“. Обвинителят Красиков възкликва: „Цялата православна църква е контрареволюционна организация. Би трябвало да се прати в затвора фактически цялата църква!“
(Напълно реална програма, която скоро почти е реализирана. И добра база за Диалог между комунисти и християни.)
Ще се възползуваме от редкия случай да приведем няколко запазили се фрази на адвоката (С. Я. Гурович), защитника на митрополията:
„Няма доказателства за вина, няма факти, няма и обвинение… Как ще се произнесе историята? (Леле, че страшно! Просто ще забрави и нищо няма да каже!) Изземването на църковните ценности в Петроград се извършва напълно спокойно, но петроградското духовенство е на подсъдимата скамейка и нечии ръце го тласкат към смъртта. Основният принцип, подчертаван от вас, е ползата за съветската власт. Но не забравяйте, че Църквата крепне чрез кръвта на своите мъченици. (Тоя път няма да укрепне!) Няма какво повече да кажа, но ми е трудно да се разделя със словото. Докато има прения — подсъдимите са живи. Свършат ли пренията — свършва и животът им…“
Трибуналът осъжда на смърт десет души. Изчакват с изпълнението на присъдата повече от месец, докато завърши процесът срещу есерите (сякаш са се канели да ги разстрелят заедно с есерите). Накрая ВЦИК помилва шестима, а останалите четирима (митрополит Вениамин; архимандрит Сергии, бивш член на Държавната дума; професорът по право Ю. П. Новицки; адвокатът Ковшаров) са разстреляни през нощта на 12 срещу 13 август.
Много молим читателя да не забравя принципа на провинциалната многократност. Където има два църковни процеса, има и двадесет и два.
За процеса срещу есерите бързат да подготвят Наказателния кодекс: време е да се поставят гранитните основи на Закона! На 12 май, както предварително е решено, се открива сесията на ВЦИК, а проектът на Кодекса все още се бави — току-що са го пратили на Владимир Илич в Горки142 да го прегледа. Шест члена от кодекса предвиждат като висша мярка разстрела. Това не удовлетворява Ленин. На 15 май върху полето на проекта Илич добавя още шест члена, по които също да се полага разстрел (включително — по член 69: пропаганда и агитация… по-специално — призив към пасивно противодействие на правителството, към масово неизпълнение на военната или данъчната повинност143). И още един случай за разстрел: за неразрешено завръщане от чужбина (как са сновали само преди насам-натам всички социалисти!). И още едни наказание, равносилно на разстрел: изселване извън страната. Владимир Илич предвижда недалечното бъдеще, когато няма да имат чет юрналите се към нас от Европа, но никой от нас не ще тръгне доброволно на Запад.) Ето как Илич пояснява основния извод на народния комисар на правосъдието:
141
Привърженици на „Живата църква“, организация за обновяване на руската православна църква, която настоява патриарх Тихон да бъде лишен от сан заради антисъветската си дейност и за ликвидиране на монашеството. — Б.а.
142
Имение по името на близкото до него село, разположено недалеч от Москва. Да не се бърка с град Горки. — Б.пр.
143
Тоест както в случая с Виборгското възвание, за което царското правителство наказва с три месеца затвор. — Б.а.