„Др. Курски! Според мен трябва да се разшири прилагането на разстрела (замяната му с изселване в чужбина)… към всички видове дейност на меншевиките, есерите и т.н.; да се намери формулировка, която да поставя в една връзка тези действия с международната буржоазия“ (курсивът и разредката е на Ленин144).
Да се разшири прилагането на разстрела! — какво има тук за неразбиране? (Колцина са екстернирани извън страната?) Терорът е средство за убеждение145, не е ли ясно?
А Курски все пак не го разбира докрай. Ето какво, по всяка вероятност, не е разбрал: как да редактира тази формулировка, как да впримчи самата тази връзка. И на другия ден посещава председателя на Совнаркома за разяснения. Разговорът им не ни е известен. Но на 17 май Ленин му изпраща от Горки второ писмо:
„Др. Курски! В допълнение към нашия разговор Ви изпращам вариант за допълнителен параграф на Наказателния кодекс… Основната мисъл, надявам се, е ясна въпреки всички недостатъци на черновката: открито да се постави принципното и политически правдиво (а не само тясно юридическо) положение, мотивиращо същността и оправданието на терора, неговата необходимост и неговите граници.
Съдът трябва не да премахва терора — да се обещава това, би било самоизмама или измама, — а да го обоснове и узакони принципно, ясно, без фалш и без разкрасяване. Трябва да се формулира колкото се може по-широко, защото само революционното правосъзнание и революционната съвест ще поставят на повече или по-малко широка основа условия за приложението му на практика.
С комунистически привет Ленин“146
Не се наемаме да коментираме този важен документ. Тук са уместни тишина и размисъл.
Документът е особено важен с това, че е от последните земни разпореждания на още неповаления от болестта Ленин, важна част от политическото му завещание. Девет дни след това писмо той ще получи първия удар, от който ще се оправи само частично и не за дълго през есенните месеци на 1922 г. Може би тези две писма са написани в същото това светло беломраморно будоар кабинетче в ъгъла на втория етаж, където вече стои и чака бъдещото смъртно ложе на вожда.
А по-нататък е притурена същата чернова, двата варианта на допълнителния параграф, от който след няколко години ще се излюпи и 58–4, и целият наш роден 58 член. Четеш и се възхищаваш: ето какво ще рече да се формулира колкото се може по-широко! Ето какво ще рече — да се прилага по-широко! Четеш и си спомняш колко широко се разпростираше родният член…
„… пропаганда или агитация, или участие в организация, или съдействие (обективно съдействуващи или способни да съдействуват)… на организации или лица, чиято дейност има характер…“
Я дайте насам Блажения Августин, аз и него ще го тикна в затвора по този член!
Всичко е както трябва, внесено е, преписано е, разстрелът е разширен — и сесията на ВЦИК от 20 май приема Наказателния кодекс и постановява той да влезе в сила от 1 юни 1922 г.
И сега вече на най-законно основание започва двумесечният
Процес срещу есерите (8 юни — 7 август 1922 г.) Върховният трибунал. Обичайният председател другарят Карклин (подходящо име за съдия)147 е заменен за този отговорен процес с обиграния Георгий Пятаков.
Ако ние с читателя вече не бяхме достатъчно подковани, за да знаем, че главното във всеки съдебен процес е не тъй наречената „вина“, а целесъобразността, може би нямаше да се отнесем веднага с душевна отзивчивост към този процес. Но целесъобразността действува безотказно: за разлика от меншевиките есерите са смятани още за опасни, още за неразпръснати, недобити — и в името на новосъздадената диктатура (на пролетариата) е целесъобразно да бъдат довършени.