Ако не знаем този принцип, можем да възприемем целия процес погрешно като партийна мъст.
Човек неволно се замисля над изнесените на този процес обвинения, прехвърля ги върху дългата, проточена и продължаваща да се точи история на държавите. С изключение на броените на пръсти парламентарни демокрации в броени на пръсти десетилетия цялата история на държавите е история на преврати и заграбване на властта. И който успее да извърши преврата по-ловко и по за дълго, е осенен в същата минута от свещените одеяния на Юстицията, и всяка негова минала и бъдеща крачка е законна и достойна за оди, а всяка минала и бъдеща крачка на провалилите се врагове е престъпна и подлежи на съд и законна екзекуция.
Наказателният кодекс действува само от една седмица, но ето че вече натъпкват в него съществуващата едва от пет години следреволюционна история. И преди двадесет, и преди десет, и преди пет години есерите са най-близката по отношение на свалянето на царизма революционна партия, поела върху себе си (благодарение на особеностите в терористичната си тактика) главната тежест на каторгата, почти незасегнала болшевиките.
А сега и вече първото обвинение срещу тях: есерите са инициаторите на Гражданската война! Да, тъкмо те я подпалват! Те са обвинени, че в дните на октомврийския преврат се възпротивяват срещу него с оръжие в ръка. Когато поддържаното и отчасти съставено от тях Временно правителство е законно пометено от картечния огън на моряците, есерите напълно незаконно се опитват да го отстоят. (Друга работа е, че тези им опити са много вяли, че ту се колебаят, ту се отказват. Но вината им не става по-малка от това.) И дори отговарят на изстрелите с изстрели, дори вдигат юнкерите, намиращи се на военна служба при сваляното правителство.
Макар и разбити като въоръжена сила, те не се разкайват политически. Не коленичат пред Совнаркома, който се е обявил за правителство. Продължават да упорствуват, че единствено законно е било предишното правителство. Не признават незабавно краха на двадесетгодишната си политическа линия (а крах, естествено, има, макар това да става ясно по-късно), не молят да ги помилват, да ги разпуснат, да престанат да ги смятат за партия. (На същите основания са незаконни и всички местни и периферни правителства — Архангелското, Самарското, Уфимското или Омското, Украинското, Донското, Кубанското, Уралското или Закавказките, тъй като те се обявяват за правителства вече след като Совнаркомът е обявил себе си за такова.)
А ето и второто обвинение: задълбочили били пропастта на Гражданската война с това, че на 5 и 6 януари 1918 г. излезли на демонстрация и така са се бунтували срещу законната власт на Работническо-селското правителство: поддържали своето незаконно (избрано впрочем чрез всеобщо свободно, равно, тайно и пряко гласуване) Учредително събрание срещу моряците и червеноармейците, законно разгонващи споменатото Събрание и споменатите демонстранти. Та точно затова започнала Гражданската война — не всички жители едновременно и послушно се подчиняват на законните декрети на Совнаркома.
Обвинение трето: те не признават Бресткия мир — законния и спасителен Брестки мир, който не отсича главата на Русия, а само част от тялото й. Така, според обвинителното заключение, са налице „всички признаци за държавна измяна и престъпни действия, насочени към въвличане на страната във война“.
Държавна измяна! — тя също може да бъде тълкувана и така, и иначе, откъдето я погледнеш…
Оттук следва и тежкото четвърто обвинение: през лятото и есента на 1918 г., когато кайзеровска Германия едва издържа последните си месеци и седмици срещу съюзниците, а съветското правителство, вярно на Бресткия договор, я подкрепя в тази тежка борба чрез влакови композиции с храни и месечни изплащания на контрибуции в злато — есерите предателски се готвят (дори не се готвят, а по свой навик повече обсъждат: какво ли ще е, ако…) да вдигнат във въздуха железопътната линия пред един такъв влак и да оставят златото в родината — тоест те „се готвят към престъпно разрушаване на нашето народно достояние — железопътните линии“. (Тогава още не се срамуват и не крият, че да, руското злато е извозвано в бъдещата империя на Хитлер, и Криленко с неговите два факултета, юридическия и историческия, не се сеща, а и никой от помощниците му не му подшушва, че ако релсите са народно достояние, то може би и златните кюлчета също?…)