Политически трезвите хора, казва Криленко, биха се разсмели, биха само свили рамене в отговор. Справедливо се решава: „незабавно с всички репресивни мерки на държавата да се пресече възможността тези групи да агитират срещу властта“ (стр. 183). Ето как целият ЦК на есерите (когото са заловили) попада в затвори!
Но — в какво да ги обвинят сега? „Този период не е изследван достатъчно от съдебното следствие“ — оплаква се нашият прокурор.
Впрочем едно от обвиненията е вярно: през същия февруари на 1919 г. есерите излизат с резолюция (въпреки че не я прилагат в живота, според новия Наказателен кодекс това няма значение): тайно да водят агитация сред Червената армия, та червеноармейците да се отказват от участие в наказателните експедиции срещу селяните.
Какво долно коварно предателство спрямо революцията! — да разубеждаваш хората да участвуват в наказателни експедиции.
Нищо не коства да бъдат обвинени и във всичко онова, което говори, пише и върши (предимно го говори и пише) така наречената „Задгранична делегация на ЦК“ на есерите — главните есери, отървали кожата си с бягство в Европа.
Но всичко това е все още недостатъчно. И ето какво измислят: „мнозина от седящите тук подсъдими нямаше да бъдат призовани на този процес, ако не бяха обвинени в организиране на «терористични актове!»…“ Когато през 1919 г. се обявява амнистията, „на никого от дейците на съветското правосъдие не му минава през ума“, че есерите на всичко отгоре организират терор срещу дейците на съветската държава! (А и на кого наистина би му хрумнало, че точно от есерите трябва да се очаква терор? И да им е хрумнало — щели са да амнистират и това. Направо е добре дошло, че тогава не им е хрумнало. Хрумва им едва сега, когато ще им свърши работа.) А това обвинение не е амнистирано (амнистирана е само борбата) — и Криленко го предявява!
Преди всичко: какво са казали есерските вождове (а какво ли не са дрънкали тези бъбривци през живота си!…) още в първите дни след октомврийския преврат? Днешният лидер на подсъдимите, а и лидер на партията, Абрам Гоц бил казал тогава: „Ако самодържците от Смолни посегнат и на Учредителното събрание… партията на с-р ще си спомни за своята стара изпитана тактика.“
Естествено е да се очаква това от неукротимите есери. И наистина, трудно е да се повярва, че те са се отказали от терора.
„В тази област на изследването“ — оплаква се Криленко — заради конспирацията „свидетелските показания… са недостатъчни“. „Това крайно затруднява задачата ми… В тази област съм принуден в някои моменти да се лутам слепешката“ (стр. 236 — какъв език обаче!).
Задачата на Криленко е сериозно затруднена, защото терорът срещу съветската власт се обсъжда три пъти в ЦК на с-р през 1918 г. и бива три пъти отхвърлян (дори въпреки разпускането на Учредителното събрание). И ето че сега, след толкова години, трябва да се доказва, че все пак есерите са били терористи.
Навремето есерите постановяват: само в случай че болшевиките пристъпят към екзекутиране на социалисти. А през 1920 г.: ако болшевиките посегнат върху живота на заложниците есери, партията ще прибегне до оръжие. (А другите заложници ако ще да ги пречукат…)
Та ето: защо с уговорки? Защо не са се отказали категорично? „Защо не е имало изказвания с абсолютно отрицателен характер?“
Че партията не е прибягвала до терор, е ясно дори от обвинителната реч на Криленко. Но се раздуват такива факти: един от подсъдимите възнамерявал да вдигне във въздуха локомотива на совнаркомовския влак при минаването му през Москва — следователно ЦК има пръст в терора. А изпълнителката Иванова с една пироксилинова шашка дежурила цяла нощ при гарата — значи ето ви покушение срещу влака на Троцки и значи ЦК е виновен за терора. Или: членът на ЦК Донской предупредил Ф. Каплан, че ще я изключат от партията, ако стреля срещу Ленин. Но не е достатъчно! Защо не са й забранили категорично? (Или: защо не са съобщили за нея в ЧК?) Затова Каплан е прикачена към делото: била е есерка.
Единственото, от което Криленко извлича полза за обвинението, е, че есерите не са взели мерки за прекратяване на индивидуалните терористични актове на своите безработни скучаещи боевици149. (А и самите боевици почти нищо не свършват. Семьонов нарежда на Сергеев да убие Володарски150; но ЦК остава чист и настрани, дори публично се отрича. Малко след това същият този Семьонов и неговата приятелка Конопльова обогатяват с подозрителна готовност чрез своите доброволни показания и ГПУ, и този път, трибунала, а толкова страшните боевици се явяват пред съветския съд без конвой, като между заседанията ги пускат да си спят вкъщи.)
150