Ако при това ходиш по нужда само в кофата (или напротив — тя се внася само в определено време, както се практикува в някои сибирски затвори); ако се хранят по четирима от една паница — един я държи върху коленете си; ако час по час измъкват някого на разпит, а другиго вкарват премазан от бой, измъчен от безсъние и сломен; ако видът на тези изтерзани хора убеждава по-добре от всякакви следователски заплахи; ако за тези, които по цели месеци не ги повикват, вече всяка смърт и всякакъв лагер им се струват за предпочитане — ами че тогава може би всичко това напълно заменя теоретичното идеално уединение? А и в такава една тъпканица невинаги ще се решиш да разкриеш душата си пред някого, невинаги ще намериш с кого да се посъветваш. И по-скоро ще повярваш на изтезанията и побоите не когато следователят те заплашва, а когато хората ти показват сами белезите си.
Пак от пострадали научаваш, че ти се прави клизма със сол през гърлото и след това се мъчиш цяло денонощие от жажда (Карпунич). Или пък ти натъркват гърба до кръв с ренде и после го намазват с терпентин. Бригадният командир Рудолф Пинцов опитва и едното, и другото, че му натикват и игли под ноктите, наливат го с вода до пръсване — само и само да подпише протокола с признанието, че на октомврийския парад искал да насочи танковата си бригада срещу правителството65. А от Александров, бившия завеждащ художествения отдел на Общоруското дружество за културни връзки с чужбина — той все се накланя със счупения си гръбначен стълб на една страна и не може да сдържи сълзите си, — научаваш как бие (през 1948 г.) самият Абакумов.
Да, да, самият министър на Държавна сигурност Абакумов ни най-малко не се гнуси от тази черна работа (Суворов на предната линия!), няма нищо против да вземе понякога гумената палка. С още по-голямо удоволствие бие неговият заместник Рюмин. Прави го в Сухановка в „генералския“ следователски кабинет. Кабинетът е облицован с орехова ламперия, по прозорците и вратите има копринени завеси, на пода — голям персийски килим. За да не се повреди тази красота, върху килима се постила за изтезавания мръсна пътечка с петна от кръв. „Така — учтиво се обръща Рюмин, като поглежда гумената си палка с диаметър четири сантиметра, — вие достойно издържахте изпитанието с безсънието. — Александър Долган успява с хитрост да издържи цял месец без сън: спял изправен. — Този път ще опитаме с палката. При нас никой не издържа повече от два-три сеанса. Свалете си панталоните и легнете на пътечката.“ Полковникът сяда върху гърба на изтезавания. Долган се кани да брои ударите. Той още не знае какво е удар с гумена палка по седалищния нерв, ако седалището е отслабнало от дългото гладуване. Болката отеква не в мястото на удара — цепи се главата ти. Още след първия удар изтезаваният обезумява от болка, чупи ноктите си в пътечката. Рюмин удря и се мъчи да улучва точно. Полковникът го притиска отгоре с грамадното си тяло — достойно с трите си големи звезди на пагона да асистира на всесилния Рюмин! (След сеанса пребитият не може да върви, никой не го носи, а го влачат по пода. Седалището скоро подпухва до такава степен, че не се побира в панталоните, а същевременно не са останали почти никакви белези. Следва продължително стомашно разстройство и докато клечи над кофата в единичната си килия, Долган се превива от смях. Предстои му още и втори, и трети сеанс, кожата му ще се напука; в настървението си Рюмин ще почне да го бие в корема, ще пробие перитонеума и червата му ще изскочат във вид на огромна кила, след което ще го отнесат в Бутирската болница с перитонит и временно ще се прекъснат инквизиторските опити да го накарат да извърши подлост.)
Ето как могат да докарат всекиго до смърт! След всичко това ви се струва просто бащинска милувка, когато кишиневският следовател Данилов бие свещеника отец Виктор Шиповалников с ръжен по врата и го влачи за косата. (Свещениците е удобно да бъдат влачени така; а другите пък — за брадите, тътрят ги от единия до другия край на кабинета. А Рихард Ахолу — финландски червеногвардеец, участник в залавянето на Сидни Рейли и командир на рота при потушаването на Кронщатското въстание, го окачват на големите му мустаци — ту за единия, ту за другия, и го държат така по десет минути, без да опира крака до пода.)
Но най-страшното, което могат да направят с теб, е да ти свалят дрехите под кръста, да те сложат по гръб на пода с разтворени крака, върху които, хванали те за ръцете, да седнат помагачите (от прославения сержантски състав), а следователят — случва се да бъде и жена — да застане между разтворените ти крака и с върха на обувката (на дамската обувка) постепенно, равномерно и все по-силно да премазва върху пода това, което те е правело някога мъж, да те гледа в очите и да повтаря, да повтаря своите въпроси или предложения за предателство. Ако не те натиснат преждевременно малко по-силно, ще разполагаш с още петнадесет секунди, за да извикаш, че всичко ще си признаеш, че си готов да предадеш и ония двадесет души, които искат от теб, или да оклеветиш в печата всяка своя светиня…
65
Той наистина води бригадата си на парада, но, така или иначе, не я насочва към трибуната. Впрочем това не се брои. Ала след приложените към него универсални изтезания той получава… десет години по ОСО. Дотолкова самите жандарми не вярват в постиженията си. — Б.а.