Алън Уилямс
Архивът на Берия
Книга първа
Берия, Лаврентий Павлович (СССР)
Началник на тайната полиция (ОГПУ, НКВД); р. Меркаели, Грузия (29.III.1899); екзек. Москва (1953); съпр. Нина; син Сергей; обр. Бакински технически институт; дипломи по инженерство, архитектура; влиза в Болшевишката партия (1917); в ЧК (Извънредна комисия за борба с контрареволюцията, спекулата и саботажа) (1921); Първи секретар на Грузинската и Задкавказката комунистически партии (1931); Народен комисар на вътрешните работи (1938); член на Държавния съвет по отбраната (1941); по време на Великата Отечествена война организира масови депортации от освободените територии, принудителни трудовопоправителни лагери, саботажни действия зад фронтовата линия, военен контрашпионаж (СМЕРШ) и основава Еврейски антифашистки комитет; назначен за върховен надзорник на проекта за съветската атомна бомба (1945); ръководи мерките по сигурността и контрареволюцията в освободените братски страни в Източна Европа (1947-53); официално: екзекутиран след таен съдебен процес (декември 1953); неофициално: застрелян в Кремъл по време на заседание на Политбюро (10.VI.1953); гроб неизвестен. Спортни занимания: тенис, волейбол, катери.
Адреси: ул. „Малая Никитская“, Москва; бившето имение на граф Орлов, Московска област; дачи в Гагра и Сочи на Черно море.
• Налице е неточност в тази официална биография на Берия: „мерки по сигурността и контрареволюцията“ би трябвало да се чете „мерки по сигурността и борба срещу контрареволюцията“.
Личните документи на Берия
Първи документ
Гагра, юни 1949 г.
Събудено от слънцето, тялото ми преливаше от сила и изгарящо желание за жена. Черноморският въздух върши обичайните чудеса с организма ми. (Дори благодарение на снощния литър кобилешко мляко чувствах главата си съвсем свежа.) Само професорът[1] изглежда нещастен. Появи се на закуска подпухнал и позеленял като престоял труп. Оплака се, че го свивала жлъчката, но аз му заявих, че мен не може да излъже.
— Бесо, приятелю — казах му аз, — нечистото ти буржоазно съзнание е причина да се чувстваш толкова зле! Някои от нещата, които каза пред мен снощи, могат да ти докарат двайсет години!
За момент си помислих, че ще се строполи на място от инфаркт, тъй като едва ли помнеше и половината от онова, което наговори снощи. Той има слабост към сантименталната романтична литература от деветнайсети век, но мога да му призная, че поне е честен. Определено го харесвам. Наистина щеше да е жалко, ако днес го бях убил — една нещастна случка за малко не завърши трагично за Бесо. Всеки път, като се сетя за нея, ме напушва смях. (Поне няма да могат да кажат, че ми е липсвало чувство за хумор!)
Това се случи сутринта, след като бях отхвърлил обичайния куп телеграми — в това число и сума ти послания от Заркнович, този натрапчив червей, който непрекъснато ми досажда с подробности за проекта „Бородино“[2]. Не оставят човека на мира и през почивния му ден. Ще се радвам, ако мога да се отърва от него — по-лош е и от упорита жена!
След това се появи Надорая и докладва, че катерът е готов. Докарали го с влак направо от корабостроителниците в Рощок, където го строиха по поръчка германските другари, информирани, че това е последният прототип на нашите високоскоростни морски патрулни катери, с които ще държим турците под око. Смигнах на професора, който беше с мен на терасата, когато пристигна Надорая, и му казах, че е абсолютно недопустимо гладуващите другари в нашата Германия да разберат, че този шедьовър е всъщност една играчка, предназначена за мен! Мислех си, че посвещаването в някоя от моите малки тайни ще го ободри, но старикът сякаш оклюма още повече. Той като че ли наистина се чувства притеснен в мое присъствие! Така или иначе на мен ми доставяше удоволствие да се правя на щедър и го поканих да ме придружи на първото плаване, като му казах, че при скорост деветдесет възела махмурлукът му ще бъде издухан като паяжина!
Катерът стоеше на пристана, охраняваха го четирима от моите грузинци. Някакъв непознат превеждаше нещо от един наръчник и даваше инструкции на капитана. Представиха ми го като германски механик. При моята поява той застана мирно и отдаде чест, след това се вцепени като дърво. Засмях се и го попитах какво мисли за моята малка играчка. Не смята ли, че точно такова нещо много ще отива на един западен плейбой, за да забавлява приятелката си? (Германският глупак изглежда схвана нещо, тъй като се изчерви и взе да трепери.)