Саша внезапно се почувства уморен и потиснат. Този вид игра не му харесваше: той се палеше лесно и бе прекалено подвижен. Липсваха му търпението и упоритостта на истинския агент, постоянното следене на всички факти, на най-малките подробности, преди да се стигне до окончателното заключение — без въображение, без каквото и да било вдъхновение или полет на фантазията, само с железните изводи на хладния ум.
Ив Ролан притежаваше точно такъв ум. Освен това заемаше твърде висок пост в Комитета: шеф на швейцарското бюро, което контролираше съветската шпионска и контрашпионска мрежа в Западна Европа. Швейцарските власти го знаеха като преуспяващ търговец на картини и антики, фактът, че бе повикал Саша лично можеше да означава само едно: че е било взето някакво решение и сега се предприемат съответни действия.
— Докато вие кръстосвахте Англия и Франция — продължи възрастният мъж, — ние извършихме проучвания в Унгарската народнодемократична република. Смятаме, че едновременното присъствие миналия месец в Будапеща на англичанина Малори и на вашия алкохолизиран журналист от Лондон не е случайно. — Той изтръска с пръст пепелта от пурата си в една зелена ониксова купичка. — Журналистът ви е осведомил, че Малори е бил във връзка с някакъв унгарец. Нашите служители в Будапеща проведоха разследване и са задържали за разпит този човек. Подозрителен тип, лежал на два пъти в затвора, като втория е било заради участие в контрареволюцията. Миналата есен е успял чрез връзки в армията да получи виза за Съветския съюз, където е посетил един нежелан индивид. — Той каза името на един добре известен писател дисидент, чиито романи Саша бе чел в самиздатски копия.
— Според нас — продължи Ролан, — едва ли въпросният унгарец е могъл да изнесе някакъв нелегален материал при посещението си, но проявите и биографията му говорят, че е възможно да се е съгласил да подпише документа, който американските издатели твърдят, че притежават.
— Какво казва той по този въпрос? — попита Саша.
Ролан пусна остатъка от пурата в ониксовата купичка, след което се облегна назад и се вторачи в тавана.
— Естествено, отрича всичко. Също така твърди, че има влиятелни връзки сред военните в Москва, което може и да е истина. За съжаление, нямахме възможност да проведем самостоятелен разпит, а само в присъствието на унгарците.
— А какво казват хората от персонала на хотела, където се е състоял приемът на киноактьора?
— Не могат да ни помогнат. Познават добре човека: това е голям туристически хотел, точно от онзи тип космополитно сборище, каквото би могло да се очаква той да посещава. Но нищо не могат да кажат за въпросната нощ нито пък да го свържат по някакъв начин с англичанина Малори. Унгария е изключително хлабаво управлявана страна — с лека въздишка добави той. — Имперското им буржоазно минало плаче за по-твърда ръка, а ние напоследък съвсем сме ги отпуснали. Но това е друг въпрос. Що се отнася до нашия проблем, нещата много ще се улеснят, когато заловим Дробнов.
Той се изправи и отиде до едно бяло бюро, отключи чекмеджето и извади от него някакъв плик.
— Димитров, това е вашият шанс. Комитетът ви възлага една изключително деликатна задача. Ако успеете, ще получите награда. Ако се провалите… — той сви рамене. — Вие няма да се провалите.
Саша се взря в плика, който бе поел. На лицевата му страна пишеше с червени букви: ЛИЧНО ЗА АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ. Той го разпечата и извади един лист тънка розова хартия, изписан на машина. Подпис нямаше.
Ролан се отпусна във фотьойла и внимателно го наблюдаваше, докато той четеше. Саша се постара да запази лицето си безстрастно. Прочете два пъти написаното, сгъна отново листа и каза:
— Само Дробнов ли? А другите двама?
— Другите двама не са ваша грижа. Вчера предобед бяха проследени от Фолкскантонале Банк в Цюрих до тукашното летище, откъдето излетяха снощи с еднопосочни билети първа класа до Найроби, със самолета за Йоханесбург, който има престой в Кайро. Вече са поети от нашето африканско бюро.
— А Дробнов?
— С Дробнов се заемате вие. Отседнал е в хотел „Банхоф“ в Цюрих, където съм поставил трима души на пост. Дробнов е подал молба за южноафриканска виза, което с неговия Fremadenpass ще отнеме няколко дни. Тоест разполагате с достатъчно време, за да изпълните възложената ви задача, Димитров. — Той погледна часовника си. — Бих желал да ви предложа кафе, но ми се струва, че е най-добре да потеглите незабавно за Цюрих. Имате резервация в хотел „Мариенбад“, недалеч от „Банхоф“. — Той се изправи отново и отвори вратата. Когато Саша вече пристъпваше прага, Ролан каза: — Забравихте нещо.