— Обикновено не се храня в този стил — каза той усмихнат, — но случаят е специален! — и Борис щедро удвои поръчката.
Той обаче внимаваше да не се впуска в много подробности за себе си и подтикваше американеца да говори, което Каски възприе насериозно и започна да му разказва романа си: един вид биографичен поток на съзнанието, от ранното детство в Бруклин през училището и университета, до изобличителна филипика в свободен стих накрая, вдъхновена от Виетнам. Борис слушаше с удоволствие и спокойствие, като само от време на време прекъсваше разказа с оригванията си.
Ресторантът имаше традиция, според която за улеснение на храносмилането на клиентите се предоставяше по желание шезлонг в официалната градина и безплатно питие по техен избор. Беше четири часът следобед, когато Борис и Каски — по предложение на американеца — се възползваха от тази допълнителна възможност. Изтегнаха се в сянката на дърветата с тумбести чаши с отлежала ракия в ръцете и гласът на Каски не спираше монотонния си брътвеж за самоизразяващото се насилие, от което на Борис му се додряма.
Каски изчака, докато той заспа, напълно, след което стана и махна с ръка към оградата. Някакъв набит едър мъж влезе през портата в градината. Борис лежеше без сако, по риза с къс ръкав. Мъжът извади от джоба си спринцовка и сръчно я заби в горната част на ръката на Борис.
Той се събуди от внезапната болка в мускула, отвори широко очи при вида на непознатия и тъкмо се канеше да извика, когато изпадна в някаква еуфорична омая. Чашата се изхлузи от пръстите му на тревата и след три секунди той отново изпадна в несвяст.
Каски уреди двете сметки, като обясни, че приятелят му малко е прекалил с пиенето. Двамата с едрия мъж пренесоха Борис до колата, паркирана в сляпата уличка срещу реката.
Двайсет минути по-късно те пристигнаха на едно малко летище вън от Лион. Тук познаваха едрия мъж, за когото знаеха, че е австрийски лекар и собственик на малкия самолет, долетял от Виена два часа преди това. Той вече бе обяснил, че е дошъл да отведе някакъв свой приятел, който получил сърдечен пристъп. Щял да го закара в Женева, където човекът имал домашен кардиолог.
Служителите на летището пренебрегнаха обичайните формалности, а един от механиците помогна да пренесат на борда на самолета Борис, който дишаше тежко и цветът на лицето му не беше добър. Малкият самолет измина разстоянието до края на пистата, рулира и форсира рязко двигателите си, чийто рев се сля със свистенето на автомобилни гуми пред входа на малката сграда на летището. Двама мъже изскочиха от една голяма американска кола и тичешком излязоха на пистата, размахвайки портфейли с карти в малки пластмасови прозорчета пред очите на озадачените служители на летището. Механикът вървеше срещу тях и новодошлите започнаха да му обясняват припряно нещо на френски, сочейки към пистата, където двигателите се бяха стабилизирали и самолетът рязко тръгна напред. Миг по-късно той се издигна стръмно нагоре и след малко изчезна на изток в ясното вечерно небе.
Борис отвори очи и почувства силно туптене в цялото си тяло. Беше пристегнат за една седалка до малко прозорче, през което се процеждаше отблясъкът на покрити със сняг планини. Американският писател на име Каски седеше до него в тясната вибрираща кабина на осемместния самолет, отпред неясно се виждаше квадратният гръб на някакъв мъж с шлемофон на главата.