След това се опитах да науча от тях защо всичко толкова се проточва. Маклийн отвърна весело, че дипломатическите въпроси винаги изискват време, особено когато нещата опират до Русия. Увери ни, че Държавният департамент е предприел сериозни стъпки по обичайните канали да убеди Москва, че скандалът с Берия скоро ще бъде изяснен за всеобщо удовлетворение и ни каза да се надяваме на резултат през следващите две седмици. Според него най-доброто си оставаше дотогава да се крием в Реюнион. КГБ изгубили следата в Йоханесбург, където двама техни агенти били заловени на летище „Ян Смит“. Те си признали, че са от африканското бюро на КГБ със седалище в Конакри, Гвинея, и че били изпратени да ни открият с Татана, очаквайки окончателни инструкции от Москва. BOSS, Южноафриканската служба са сигурност, поддържала известно време следата гореща, карайки двамата агенти да изпращат кодирани съобщения в Конакри, докато накрая се получила заповед да изоставят издирването. Или там са разбрали какво е станало, или са се отказали. Нито едно от тези обяснения не ми звучеше съвсем удовлетворително, а мисля, че същото важеше и за Маклийн, но той се придържаше към инструкциите си и продължаваше да се държи приветливо, оставайки твърд в основното: двамата с Татана трябваше да останем тук, в Силаос. Две седмици не са цял живот, весело заяви той, а ако имаме нужда от нещо, винаги можем да се обадим на мосю Друе Льомон.
Но две седмици не са малко време — не толкова за мен, защото аз работя, колкото за Татана, която както забелязах, живее с постоянна тревога и все повече се затваря в себе си. Носехме десетина книги с нас, тя ги прочете и препрочете до една, без да се броят купчината евтини романи на Сименон, купени от малкия супермаркет. Обикновено докато работя сутрин, тя слиза и плува в басейна, после се разхожда по циментовия ръб като в затворнически двор. Освен това пие много, предимно коняк, макар от това да няма видим ефект, и пуши цигара след цигара.
Следобедите и вечерите текат особено бавно: облаците надвисват ниско и още по пладне навън сякаш се здрачава, а от небето се сипе ситен траурен дъждец и изпълва хотела с миризмата на влажен бетон и гнила растителност. Любим се редовно, но дори и това започна да придобива монотонността на задължителен обред.
Вчера най-сетне нарушихме еднообразието и предприехме един излет до вулкана. Това беше в разрез с инструкциите на Маклийн да не напускаме Силаос без негово разрешение, но аз не виждах с какво може да ни застраши пътуването до някоя забележителност в околността. Предната вечер бях помолил момичето от бара да ни приготви суха храна и потеглихме преди изгрев-слънце, тъй като времето при вулкана започва да се разваля към десет-единайсет.
Слава богу, този път не се наложи да се спускаме по циркуса, тъй като поехме към вътрешността на острова, южно от кратера, през лунен пейзаж от скали и серни пясъци, смити от дъждовете и омесени в бледожълта палачинка. Пътят скоро се стесни до широка пътека с дълбоки коловози. Не срещнахме нито една кола. В крайна сметка стигнахме до ниска ръждясала ограда с табела, на която се виждаха череп с кръстосани кости и надпис с червена боя:
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА! СТРЪМЕН СКАТ
Спрях колата на няколко метра и излязох. Надникнах през оградата и веднага се дръпнах назад. Отвесно надолу започваше пропаст, дълбока навярно триста метра или повече. На дъното ѝ и нататък се простираше пустош, напомняща сбръчкана черна кожа, цялата в белези и струпеи. Облаците бяха останали отдолу, океанът не се виждаше.
Пристъпих отново към оградата, този път с Татана, и погледнахме заедно. Тук не беше трудно да повярваш, че земята е плоска и че сега сме застанали на ръба ѝ.
В средата на пустинята се издигаше някакъв ръждиво чер конус и от върха му кротко се издигаше стълб от пушек като от чашката на стара лула. В същото време ме блъсна миризмата — вкиснато-мъртвешка смрад в чистия планински въздух, воня на сяра, на студена пепел и гнилоч, макар да не бяхме видели нито един стрък растителност през последните десетина километра дотук.
Татана хвана ръката ми.
— Том, да се махаме оттук.
Влязохме в колата. Облаците се носеха нагоре по склоновете зад гърба ни, когато потеглихме обратно. Изглежда пакетът със суха храна щеше да остане недокоснат.