В два без петнайсет служителят от рецепцията се приближи, за да му каже, че таксито го чака — уговореният сигнал, че неговият втори субект се е появил. Инструкциите на Жадо бяха да установи в кой хотел ще отседне или през кой граничен пункт ще излезе и да установи самоличността му, както и всичките му особени белези. В тези инструкции не влизаше непрекъснато наблюдение над обекта.
Той се измъкна навън и влезе в колата си, като очакваше, че мъжът ще вземе такси. Вместо това обектът тръгна бавно по брега на езерото и спря пред кейчето за туристическите корабчета, които кръстосваха между Женева и Шильон. Едно от тях беше пристанало и палубата му гъмжеше от излетници.
Човекът погледна часовника си, след това сякаш се поколеба. Жадо го задмина с колата и паркира малко по-нататък под дърветата. В огледалото видя, че обектът гледа към езерото, където друго корабче се приближаваше откъм Шильон. Мъжът сякаш внезапно взе решение, стъпи на кея и се качи на борда. Преди Жадо да стигне до него, второто корабче спря, пътниците се засуетиха във всички посоки и Жадо в един миг изгуби човека от погледа си. Той си запробива път през навалицата и блъсна някаква жена с кошница. Тя му кресна нещо на немски и Жадо, по природа плах човек, загуби пет жизненоважни секунди, за да се извини. Тълпата пътници вече се оттичаше. Второто корабче наду свирката и Жадо отново съгледа обекта. Беше се качил на него, като междувременно бе нахлупил твърде малка за главата му барета. Но маскировката бе свършила работа за момента и Жадо се замисли дали е била преднамерена, докато отново си запробива път напред, стиснал полицейската си карта в ръка. Успя да прескочи разстоянието между двата борда. Двигателите бумтяха, корабчета вече се отдалечаваха едно от друго и тогава пред очите на Жадо обектът бързо отиде към кърмата и със слонска пъргавина скочи през парапета върху палубата на другото параходче, все още долепено с единия борд до пристанищната платформа.
Безполезно беше да се опитва да го следва. Вместо това Жано изтича нагоре към мостика. Намираха се вече на стотина метра от брега, когато капитанът се съгласи да се върне назад. Жадо не хранеше никакви надежди. Цели три минути изтекоха, преди отново да се озове на кея, откъдето първото корабче също бе потеглило. На кея бяха останали само няколко души, от обекта нямаше следа.
Жадо се върна с колата в „Отел Дьо Лак“ и се обади в службата си, свеждайки обясненията до минимум. По негово мнение поведението на обекта представляваше достатъчно основание за налагането на наблюдение от втора степен над всички летища и гранични пунктове, автомагистрали и железници в цялата страна. Ако наблюдението дадеше отрицателен резултат, следваше да бъде разпространено описание на обекта до всички полицейски патрули, до хотелите и пансионите.
Прекият началник на Жадо още не се бе прибрал от обяд и мина почти половин час, преди да успее да се свърже с него. Началникът обаче не прояви готовност да се разпореди за такива сериозни мерки, без да се е посъветвал с по-горното началство. Тъй като беше краят на седмицата, съобщителният механизъм действаше по-тромаво от обикновено и едва деветдесет минути, след като Жадо бе изпуснал обекта, най-после бе разпоредено наблюдение от втора степен.
Представителството на Федералната финансова полиция в Женева изпрати по телекса доклада си до Министерството на финансите в Ню Йорк в 16:20 европейско време. Майк Зангер се намираше в морето с десетметровия си ял, когато дежурният започна да звъни в крайморската му вила в покрайнините на Уестпорт, Кънектикът. Връзката се осъществи едва късно вечерта. Майк включи телефонния секретар и накара дежурния да изчете телекса. Двайсет минути по-късно се обади на Уитмор в ранчото му край Таунърс и му пусна записа, без какъвто и да е коментар.
Когато свърши, Уитмор простена:
— Значи са оплескали работата. Що за полиция е това? Преследвачът отива за зелен хайвер и рибата се измъква от мрежата!
— Така е — съгласи се Зангер. Чувстваше се уморен и най-малко му се искаше да защитава колегите си в Европа. Още повече че правеше на стареца просто една услуга. — Съгласен съм, че не звучи много весело, Чък. Но спомни си, че ти настояваше преди всичко за дискретност. Е, това е положението. Все пак има голяма вероятност Грегъри да е още в Швейцария, но ако искаш швейцарците да продължат издирването му, работата трябва да се отнесе по-нагоре, което означава — до Криминалната полиция, което на свой ред означава да направим официални постъпки.
— Но според този доклад от Женева те вече са се включили! — викна Уитмор.