— Само наполовина — предпазливо отвърна Зангер. — За да наложат продължително наблюдение по границите си, трябва да им представим солидни основания. Те трябва да мислят за туристическия си бизнес. Освен това не обичат да ги притесняват. Досега винаги сме го избягвали.
Уитмор се озъби.
— Най-напред, защо им са били нужни близо два часа, преди да съобщят в граничните си пунктове?
— Трябвало е да минат по съответния ред, а тъй като случаят е неофициален, това е отнело време. Швейцарците обичат да съблюдават правилата.
— По дяволите правилата! — изръмжа Уитмор. — Просто ми намери този Грегъри. Може да ми се наложи да платя три милиона долара на този тип. Всъщност както излиза, аз съм вече вътре с триста хиляди. И това не са държавни пари, Майк, а на корпорацията!
— Добре — каза Зангер, — какво точно искаш от мен сега?
— Прати по дирите му швейцарците… и всички останали. Англичани, германци, французи, италианци, австрийци… Някой все трябва да има представа кой е той!
Последва пауза.
— Слушай, Чък. Мисля, че подхващаш неправилно въпроса. Ти искаш едва ли не международно издирване преди понеделник сутринта, без да разполагаш с почти нищо, като изключим едно бегло описание. Нямаш дори негова снимка. А междувременно ще се наложи да дадеш някакви обяснения, не подробни може би, но достатъчни, за да оправдаеш необходимостта от тази мярка. При всички случаи ще бъдат въвлечени много хора, а не всички от тях ще са така дискретни както моите познати в Женева. Рано или късно, особено ако разкрием кой е този Грегъри, ще си напъхат носа и момчетата на ЦРУ. Те доста плътно присъстват там. За повечето Швейцария е един туристически рай, но по красивите склонове със ски писти буквално гъмжи от специалисти в занаята. А захапят ли веднъж онези от ЦРУ, вече няма да го изпуснат. Ти не искаш това, нали?
Уитмор се размърда на стола си и изруга едва чуто.
— Какво ще кажеш за тоя адвокат, Детвайлер? Той би трябвало да може да ни отведе до Грегъри.
Зангер притвори очи и каза:
— Чък, адвокатите са като лекарите. Освен ако не представим обвинителен акт, който предполага екстрадиране, не можем да накараме швейцарците да му направят дори едно посещение на вежливост.
Последва по-продължителна пауза. После гласът на Уитмор прозвуча отново, леко дрезгав и агресивен:
— Майк, имам адски основателна причина да се откажа от цялата сделка. Да анулирам договора въз основа на подозрителното поведение на Грегъри. Швейцарците биха ни подкрепили, нали?
— Имаш предвид пред съда ли? — отново настъпи мълчание. — Чък, ти ме помоли за съвет. Давам ти го веднага. Картите са раздадени и най-доброто, което можеш да направиш сега, е да играеш. Сложил си своя залог за трийсет дни. През това време можеш да изровиш нещо. Според мен това е разумен търговски риск.
Уитмор въздъхна дълбоко по телефона.
— Е, Майк, изглежда, че трябва да се съглася с теб, да оставя залога и да разиграя картите. Благодаря ти все пак.
— Съжалявам, че не можах да направя нещо повече. Ще държим връзка.
В понеделник, в 10:20 часа сутринта швейцарско време, във Фолкскантонале Банк, Цюрих, се получи превод от Банк ъв Америка за 300000 щатски долара на името на Джон Грегъри. Бенефициентът трябваше да се представи с препоръчително писмо от вицепрезидента на „Атлантик, Нашънъл енд Дженеръл Консолидейтид“ в присъствието на Лудвиг Детвайлер, адвокат от Цюрих.
Част втора
И в края на краищата какво в лъжата? Нищо друго, освен маскирана истина.
Втори документ
Москва, декември 1949 г.
Чувствам се като риба на сухо до море от водка и шампанско. Наистина се повеселихме по празниците, въпреки времето и икономическите затруднения.
Хазаинът[4] нареди честванията на неговата седемдесетгодишнина да продължат до Нова Година и градът е залят от истерично низкопоклонничество. Тълпите изпадат във възторг при всяко споменаване на неговото име в кината и театрите. Децата пеят коледни химни, в които вместо Христос и Бог се споменава неговото име! Никой не би се изненадал, ако Стария се появи на трибуната на Мавзолея, нахлупил царската корона!
За мен обаче празненствата се вгорчиха от онази мръсна история с Костов[5]. Началството през цялото време на процеса беше в мрачно настроение и при най-малкия намек лицето му ставаше червено канелено, сипаничавото му чело се покриваше с пот и той се разтреперваше, сякаш ще получи инфаркт. Не съм го виждал така възбуден от Титовата история насам — а това говори много!