Успокои се едва от вестта за обесването на предателя и аз успях допълнително да го ободря, като му описах как моите момчета в София по личните ми указания са нагласили примката така, че се е гърчил цели петнайсет минути, преди да умре. Но ми остана кисел вкус в устата, тъй като всичко това има непосредствено отражение върху Службата. (Разбира се, подробно разпитах момчетата. Действали са според указанията, но май доста са подценили К. Твърдоглавият българин се показал не като някакъв мекушав буржоазен интелектуалец. Изглежда е бил със сериозна закалка от побоищата в полицията по време на войната, с чугунен организъм. Така или иначе този случай хвърли сянка върху вечерята по случай рождения ден на Стария. Гадината сякаш ми се хилеше от пресния си гроб.)
Гощавката в Кунцево си я биваше: свинско, агнешко, патици, фазани, най-добри френски вина и дори плодове от фашистките държави — дини от Испания, портокали и ананаси от Южна Африка. По този повод Хазаина неведнъж пускаше шеги на масата.
Както обикновено помещението беше затоплено до задушаване, но на никого и през ум не му минаваше да разхлаби яката си, да не говорим за сваляне на сакото. Напоследък Стария е станал привърженик на официалното облекло, независимо от шутовщината, която често следва от това.
Той подхвана вечерта настроен за размисъл и ни поднесе дълга поредица от спомени — най-вече за западните ръководители, с които се е срещал. И въпреки че бяхме чували повечето от тези неща, слушахме внимателно, защото в подобни случаи колкото и да изглежда потънал в собствените си мисли, той не пропуска нищо! Разказа ни, че най-много му харесвал канадският милионер Бийвърбрук, когото англичаните направили лорд. Той притежава най-влиятелните буржоазни вестници на Запад и е голям привърженик на старата Британска империя, която бързо запада. Това сякаш забавлява Началството. Той ни каза, че смята Бийвърбрук за хитър негодник, но че в сърцето си той не е антисъветски настроен и двамата си разменили няколко хубави шеги. Дори добави, че би могъл да работи с човек като Бийвърбрук в Политбюро.
Чърчил бил прекалено непоколебим в позициите си — роден антисоциалист, когото можел само да се опитва да надхитри, но не и да се сприятели с него. Рузвелт бил просто един слабоумен паралитик — твърде показателно за американската буржоазна класа. А към Де Гол изпитваше отвращение: казваше, че бил върлинест тъпоглав досадник, бъкащ от помпозни идеали за онази негова нация от сибарити, неспособен да изпие дори чаша вино, без да направи физиономия, сякаш някой му навира под носа мръсен чорап.
По-нататък, с напредването на вечерта, Началството насочи хапливите си остроумия към сътрапезниците около кръглата маса — най-вече към блюдолизеца Ворошилов[6]. Напомни му какъв подарък е бил за него Парадът на победата след изпълненията му през 1941 г. и нещастникът — лъскав, блеснал в маршалската си униформа, цялата в медали — стана пепелносив.
Нататък играта още повече загрубя, когато Батюшката реши да ни ощастливи с допълнителна доза от своите разсъждения за войната, хвалейки се както винаги, че социализмът направил своите най-значителни крачки чрез меча. Всъщност самоувереността му все още е силно разклатена не само от историята с Тито, но и от берлинския провал и той непрекъснато обмисля начини за отмъщение. Щом излее някой и друг литър вино в търбуха си, разрешението започва да му се привижда като някакъв славен Армагедон. Веднъж след официалния тост за победата при Сталинград се обърна към мен с вълчата си усмивка и каза:
— И така, драги ми прокуроре, очаквам, когато окачиш на бесилката и последния от титовската банда, да ми поднесеш няколко от онези твои хубавички нови бомби[7], та веднъж завинаги, казано на четири очи, да освободим нашите другари на Запад!
Подобни приказки никога не се казват просто така — прекалено добре познавам Хазаина, за да съм наясно с това. И кой би могъл да се закълне, че тазвечерните подмятания няма да се окажат разпоредбите за утрешния ден? Той дори се увлече и вдигна наздравици за „руските ни предци Петър Велики и Иван Грозни и за техните исторически подвизи“ — сякаш сам вече се бе превърнал в чистокръвен руснак!
Честно казано, от подобни приказки дори и моята кръв се смразява! Тези маршали и техните помощници са такива плужеци, че по-скоро ще се довлекат по корем до собствения си гроб, отколкото да поставят под въпрос дори и най-безумното хрумване на Стария. А страшната истина е, че независимо от Берлин и бомбата той все още сериозно подценява буржоазните сили. Американците според него били прекалено влюбени в своя начин на живот, за да се вдигат отново да помагат на Европа; англичаните били свършени; същото се отнасяло и до французите и италианците, където нашите другари са вече толкова силни колкото бяха в Чехословакия. А Германия била така размазана, че изобщо оставала извън играта.