Аз се опитвам да възразя, че макар по суша да имаме надмощие, ядрените ни възможности са все още слаби. Началството обаче само маха с ръка и заявява, че американците са такива страхливци, че никога няма да посмеят да пуснат бомба над Майка Русия. (Япония, казва той, беше съвсем друго нещо: низша раса, жълтугери, а американците си оставали непоправими расисти.)
Междувременно стръвните му лисичи очички се взират в Средиземноморието, в белите английски брегове и в палмите в Африка… може би дори в пясъците на Арабия и в хималайските снегове! А през това време, докато той яде, пие и се отдава на налудничавите си приумици, нашата страна лежи наоколо трепереща от студ и полугладна.
Към края на тържеството ме обхвана меланхолия. Поскребишев[8] и Арменян[9] естествено се натряскаха като диреци и трябваше да ги мъкнат до тоалетната. Аз самият доста се бях наквасил и почувствах облекчение, когато се озовах в колата, препускаща обратно към столицата. Като премислям всичко, вечерта можеше да мине и много по-зле. Защото както понякога се шегуваме помежду си, на тези събирания с Хазаина може както да ти подхвърлят развалено яйце под стола, така и да ти пуснат куршум в тила!
Москва, януари 1950 г.
Новата година започна с един хубав номер, който погодих на онази усойница Поскребишев. Става ми много смешно само като се сетя!
Той си го заслужаваше, разбира се, този червей, който пълзи наоколо с високите си прегърбени рамене и сивата сипаничава кожа. Като бактериологическа бомба е. Не разбирам защо го търпи Стария — може би защото е безкрайно угодлив лакей.
Непосредствено преди Нова година Хазаина ме извика да обсъдим положението на Поскребишев. Батюшката беше умислен, смучеше незапалената си лула и почти не се докосваше до виното. Това негово настроение ми е добре познато — много спокоен и решителен и в същото време смъртоносен като стара лисица, преди да разкъса плячката си. Затова си помислих; че с П. е свършено. Старият изглежда бе решил, че протежето му прекалено е навирило нос и докато с нас винаги е мазен, самата му поява сред онази банда блюдолизци, министрите, всява истински ужас.
Началството даде да се разбере, че иска да бъде натрит носът на П. Нещо изтънчено и на лична основа, като предостави всичко на моята фантазия. Тръгнах си и сам се погрижих за организирането на всичко, до най-малките подробности, като предоставих на Рафик само техническата страна.
Планът, който измислих, бе наистина класически прост, достоен за самия Хазаин!
В новогодишната нощ П. се прибира от обичайното празненство в Кремъл, където се бе влачил като сянка след господаря си, лочейки всяка чаша вино, която Стария му наливаше. Както обикновено в края на вечерта се бе превърнал в пияна свиня. Прибирайки се обаче в апартамента си на Арбат, изведнъж открива, че жена му я няма. (Тя е скромна, дребна женица, талантлива изпълнителка на пиано, особено добре свири сонатите на Шопен.) Оставихме П. да се поизпоти до ранните часове на утрото, след което наредих на Рафик да му позвъни и да го уведоми, че жена му е била прибрана по заповед на Хазаина за противодържавна дейност. Бяхме сложили подслушвателни устройства в апартамента и чувахме как нещастникът рида известно време, след което започна да се моли. Той наистина се молеше, като поповете едно време!
Но на другия ден беше на работното си място както обикновено — без да закъснее дори минутка, — и се умилкваше покорно на господаря си, само още повече грохнал, като престарял пес! Старият беше особено развеселен вечерта, описвайки поведението на своя секретар с цветисти подробности, а аз само проклинах нашите инженери, че са толкова некадърни, та не можаха да инсталират миниатюрни камери в апартамента, така че да наблюдаваме цялата комедия!
Оставих П. да се мъчи два дни, но той нито веднъж не направи дори намек за нейното изчезване — въпреки че сигурно на бавен огън се е пекъл, чакайки гневът на Стария да се стовари върху него. И в нощта на третия ден от Новата година дойде окончателният удар.
П. се прибира късно в апартамента си, след като го бяхме напомпали догоре с шампанско пряко волята му и го изпратихме, както обикновено, доста пиян. Можех да си го представя как се тътрузи нагоре по онези стълби до четвъртия етаж и как най-сетне, когато стига до последната площадка, чува музиката от пианото. Той се спуска презглава вътре, а там, пред пианото, седи момичето — едра яка блондинка, и блъска по клавишите сонатите на Шопен.