Той задържа виното в устата си и кимна енергично. Този момент по принцип е напрегнат, понеже пред мен е връщал вина в ресторанти по два-три пъти без каквато и да било основателна причина.
— Всичките до един са били страхотни къркачи — продължи той, грабвайки шепа солени бисквити. — Берия, шефът на полицията, бил най-лошият: не само заклет пияница, но и убиец и изнасилвач. Особено си падал по съвсем млади момичета, между дванайсет и четиринайсет години. В антуража му ги наричали „джанчици“ — той се изкикоти шумно. — Бил с много либерални възгледи по отношение на възрастовата граница! Личната му охрана проследявала момичетата, случвало се да ги спре на улицата и да ги откара в дома му в Москва, където той ги обладавал. В случай че се съпротивявали, той им сипвал приспивателно във виното и после те изчезвали. След това Държавна сигурност привиквала родителите. Ако се покажели разумни, получавали пари и нов апартамент, понякога дори и дача на Черно море. Повече не ги закачали, при условие че си държали езиците зад зъбите. В противен случай цялото семейство отивало в лагер.
— И това ли ти го знаеш от баща си?
— Не само. Хрушчов споменава за това в мемоарите си. Според него това било първоначалното обвинение към Берия при ареста: повече от сто случая на изнасилване.
Той жадно вдигна поглед, когато блините пристигнаха. Последваха няколко мига благоговейно мълчание, докато келнерът изгребваше от пламтящия тиган полетите със сметана палачинки. Борис се нахвърли със зверски апетит върху яденето, като че ли още преди келнерът да успее да остави чинията му на масата.
— Берия беше грузинец като Сталин — продължи той, докато аз наблюдавах как по брадичката му се стича струйка сметана. — Удивително е, че този очарователен народ е родил две такива чудовища. При това в Грузия ги обичаха. Там наистина обичаха и двамата касапи! — той тупна по масата със свободната ръка и пресуши чашата си. — Знаеш ли, че в Тбилиси, столицата на Грузия, имаше бунтове, когато Никита разобличи Сталин на Двайсетия конгрес? От разстрела на Берия бяха почти също толкова разстроени. Така се случи, че бях във ваканция в Грузия, когато съобщиха за свалянето на дъртия изнасилван. Това беше на единайсети юли, петдесет и трета. И знаеш ли какво направи шофьорът на таксито, когато обявиха по радиото? Обърна се към нас и закрещя: „Берия! Берия! Падна последният закрилник на нашия народ!“
— Много неща ли знаеш за Берия? — попитах аз. Бях престанал да се храня и го наблюдавах напрегнато.
— Вероятно колкото всеки друг — отговори той с изискана скромност. — Баща ми работеше известно време при него върху проекта за атомната бомба. Оттогава обаче всичко, свързано с него, е заличено. Знаеш ли историята със съветската енциклопедия, изданието от петдесет и трета година? Един месец след публикуването ѝ издателите изпратиха писма до всички абонати в страната и в чужбина с инструкция да махнат четирите страници за Берия с приложено бръснарско ножче и да вмъкнат на тяхно място четири нови за Беринговия пролив. — Той се разсмя и отново напълни чашата си.
— Мислил ли си някога да напишеш книга за Берия? — попитах аз.
— О, мислил съм, но няма достатъчно материал. Никога не е излизала каквато и да е негова официална биография. Разбираш ли, дори и в Русия! Бил е много потаен човек, същински византийски царедворец. Дъщерята на Сталин твърди, че накрая той държал баща ѝ изцяло под своя власт. Божичко господи, ако беше написал нещо, например дневник, каква страхотна сензация би било!
— Каква сензация, наистина — измърморих аз и отпих глътка минерална вода.
— Чувал ли си някога за тримата белогвардейци в Париж — казах аз, — които фалшифицирали „настолните беседи“ на Сталин след неговата смърт? Просто седнали един ден и изтракали всичко на една руска пишеща машина, след това го пробутали на някакъв френски издател за петдесет хиляди долара.
— Петдесет хиляди долара за настолните беседи на Сталин? — Борис поклати глава. — Това е смешно!
— Това било само авансът. Но нали са си белогвардейци, те се напили и разказали на всички.
— Арестували ли ги?
— Не точно. Но се наложило да върнат парите или каквото било останало. Нали са си белогвардейци, те си палели пурите с тях.
Борис кимна с разбиране.
— Обаче Берия — отсече той, — това е друга работа. Върхът на злото. Нещо средно между Борджиите и испанската Инквизиция, само че с танкове и телефони на разположение.
— Толкова ли е бил по-лош от своите предшественици? — попитах аз.
Борис дъвчеше замислено.