— Въпросът е по-скоро за личността, отколкото за степента — каза той. — Трябва да си наясно с обстоятелствата, mon cher. Бащата на всички съвременни тайни полицейски служби е Наполеоновият Фуше, който е бил либерал. Най-вече руснаците са усъвършенствали професията, първо по времето на царете, след това при Ленин и ЧК. Дори Гестапо е създадено по съветския образец, Феликс Дзержински е първият: полски благородник, станал комунист, освен това страстен, садистичен идеалист. И ако някой някога ти каже, че Ленин е светецът на социализма, просто си спомни, че Дзержински е рожба на Ленин и се изплюй в лицето на такъв идиот. После идва Ягода, който поема поста през трийсет и четвърта. Химик с лице на плъх и убиец, който слага началото на масовите депортирания и завършва разстрелян през трийсет и седма. Тогава се възцарява Ежов. Висок под метър и петдесет и известен като „Кръвожадното джудже“. Говори се, че Сталин се бил пошегувал с неговото назначаване, защото този Ежов наистина е бил психопат. От устата му буквално течали лиги като на бясно куче! Той е човекът, който ръководи Големия терор, така наречената „Ежовщина“, при която загиват десет милиона души. Казвам ти, Хитлер и Химлер са любители в сравнение със Сталин и с неговото побъркано джудже.
— Какво е станало с него?
— А, има много версии. Официалната е, че умира в приют за душевноболни. Но чух, преди да напусна Русия, че някъде през петдесет и втора го виждали да работи като лодкар на Дон. Представи си само как този побъркан низкорасъл олигавен убиец гребе напред-назад през реката като някакъв демоничен Харон!
Той допи виното си, аз запалих пура.
— Затова е важно да разбереш — продължи той, — че когато Берия идва на неговото място в края на трийсет и осма, бива посрещнат като либерал. Колкото и да е чудно, наистина е така. Берия е човек на парадоксите. Както казах, той слага края на най-страшните ексцесии по време на терора, а когато поема НКВД, дори въвежда реформи в лагерите: разрешава на затворниците да играят карти и шах. При това е бил доста културно копеле и много обичал класическата музика. Казват, че веднъж се разплакал, докато слушал някакъв голям московски пианист да изпълнява Втората прелюдия на Рахманинов.
— Чувал съм, че и Хитлер бил луд по „Веселата вдовица“ — вметнах аз.
Борис си поръча ликьорена водка и шоколадови бонбони, докато аз се наслаждавах на пурата си — едно от последните удоволствия, които си позволявах, откак бях принуден да оставя алкохола заради кризата на панкреаса.
— Слушай, Борис, какво ще кажеш да седнем двамата с теб и да напишем няколко страници лични дневници на Берия? Ти ще ги преведеш на руски, ще ги натракаш с машината на Каменев върху онази стара съветска хартия. След това ще ги занесем на някой американски издател — разбира се, само за да видим как ще реагира.
— Свети боже! — Очите на Борис се извърнаха и устата му увисна отворена, пълна с полусдъвкан шоколад. — Знаеш ли какво ще стане? Ще се побъркат! Място няма да могат да си намерят! Шегичка… — бавно допълни той. — Страхотна шегичка!
— Мислиш ли, че можем да минем между капките? Искам да кажа, много ли ще е трудно да убедим експертите, съветолозите?
— Онези видиотени тъпанари! — Борис изплю малко шоколад, но го вдигна от покривката с долната си устна. — Палячовци и шарлатани, те нищо не знаят! Ще се сдавят за такова нещо като кучета за кокал и ако някой заяви, че е фалшификат, останалите непременно ще се закълнат, че е истинско. Знам ги аз тях. Освен това са ми известни такива подробности от биографията на другаря Берия, че на специалистите свят ще им се завие. Например баща ми беше много близък с една прочута московска актриса, жена вече на възраст, но все още много красива и елегантна, която Берия чукал от време на време и никога не забравял да ѝ изпрати цветя за рождения ден. Но това е само за „пробуждане на апетита“, както казват американците. Знам безброй други истории, фантастични, ужасяващи, но вероятно истински. Невъобразими ти казвам! — Той плесна ръката ми през масата. — Това е прекрасна идея, mon cher, страхотен удар!
— И смяташ, че бихме могли да го направим? — попитах аз, без да съм сигурен сериозно ли говори Борис или не. По природа не съм предпазлив човек, но следващите думи на Борис ме накараха да се завъртя на стола.
— Разбира се, че бихме могли, mon cher! Ще се наложи да правим доста проучвания, но тук всичко ни е под ръка, в архива на радио „Свобода“. Там се съхраняват материали за цялата обществена дейност на всички съветски ръководители или членове на Политбюро. Единственото, което трябва да направим, е да прегледаме досието на Берия и да внимаваме пасажите в неговите дневници да съвпадат с известните факти. За останалото ще ни трябва просто развинтено въображение. А най-забавното е, че всичко това би могло да е истина. Носеха се слухове за някакви дневници на Берия. Чувал съм го в Москва, горе-долу по времето, когато го свалиха. Разбира се, официално всички негови документи са били унищожени. Но със съветската бюрокрация човек никога не знае. Страхотни са, когато става дума да се скъта нещо, като хамстери са: не е изключено да са заврели нещо в някой килер и да са забравили за него.