— Как се запозна с него?
Борис мълча известно време и си чопли зъбите.
— Бяха големи приятели с баща ми през войната. Аз още учех в отделенията, когато го видях за пръв път. И след като избягах, продължихме да поддържаме връзка чрез трети човек. Докато миналата година… — той замлъкна отново и тежките клепачи наполовина закриха очите му. — Трябва да те предупредя, Том, това е нещо, което не съм споделял с никого досега. Тайната е страшна. Ако кажеш една думичка… — той неочаквано се обърна и си поръча една бира.
Аз чаках.
— Миналата година този унгарец се свърза с мен. Успял по много хитър заобиколен начин да измъкне един ръкопис от Русия. — Той сниши глас и спомена името на един руски писател, все още на съмнителна свобода, чиито творби бяха забранени в Съветския съюз, но се издаваха на Запад и вече бяха придобили световна известност. — Та този унгарец донесе със себе си неговия последен роман, който ще излезе тази есен. Това, което ни интересува, с как е промъкнал ръкописа. Използвал е много изобретателен път, който, ако си тактичен с него, евентуално би се съгласи да опише в една клетвена декларация, собственоръчно подписана. Ще свърши работа пред американците: ще заявим, че така са били изнесени дневниците на Берия.
— Как се казва този унгарец?
— Ласло Ласло. Това не е истинското му име, но така е известен сред своите приятели. Имаме си с него една шега, че е роден в Баден Баден през хиляда деветстотин и деветнайсета! — Борис се засмя шумно.
Изчаках го да свърши, след което казах:
— Борис, не си ли прекалено самонадеян? Първо, освен ако този човек не е маниак, никога няма да напише черно на бяло как е изнесъл нелегално един ръкопис от Русия и при това да даде написаното на някакъв непознат.
— Аз ще се свържа с него и ще те препоръчам. Не се безпокой. Той е човек на честта и ще се довери на всеки, на когото се доверявам аз. Ние, естествено, ще му предложим известна сума заради главоболията, но той вероятно ще откаже.
— Добре. Но да предположим, че името му излезе наяве? Горкият човек може доста да си изпати, ако комунистите научат какво е правил.
За момент Борис ми се стори почти изваден от равновесие: очите му се въртяха във всички посоки, обхождайки ресторанта.
— Не — каза той с повече самоувереност, отколкото издаваше видът му. — Клетвената декларация ще бъде съхранявана от американски адвокат в най-строга тайна. А ако дори и най-смътната догадка се изплъзне навън, ще вкараме в международния черен списък и адвоката, и издателската къща!
— А ЦРУ?
Борис изръмжа.
— Да си чувал ЦРУ някога да са давали нещо на някого? Те не бутнаха дори един магнетофонен запис на Министерството на правосъдието при оная история с Пентагона. Стиснати са като змийски задник.
— Надявам се да е така — казах аз. — Значи и издателите ще са доволни, и ЦРУ. И какво ще стане с нас при това положение?
— Ще станем дяволски богати — каза Борис и целият засия в усмивка.
— Имам предвид сделката. Чрез посредник ли ще преговаряме?
— Никакъв посредник! — извика Борис. — Не можем да си позволим да въвличаме външни лица. Освен грузинския преводач. Както и да е, нямам намерение да плащам грешни пари на някакъв литературен паразит. Действаме пряко: аз с издателите, ти с Ласло Ласло.
— Един посредник ще ни бъде от полза — казах аз, — за да останем на сянка. Ти сам каза, че те имат начини да разберат кои сме. Със сигурност работата ни в РСЕ ще ги направи двойно по-подозрителни. Да не говорим за твоя произход и за моите белетристични забежки. Много бързо ще надушат следата.
Борис се облегна назад и поглади корема си.
— Не е задължително. Това е нож с две остриета. Те и така ще бъдат подозрителни, които и да сме. Но в такъв случай ще разсъждават по следния начин: кой може се добере до нещо от този род и как? Явно не всеки. А РСЕ е място, където не е изключено някой да научи за подобна сделка. Освен това за един руснак или източноевропеец, който не познава добре Запада, е нормално да използва някого от РСЕ за връзка. Но едва ли този проблем изобщо ще възникне.
Той отпи малко бира и се наведе над масата, при което усетих в дъха му мириса на наденицата, с която бе закусил.
— Когато казах, че могат да се доберат до нас, имах предвид ЦРУ, не издателите. Няма причина издателите да научат каквото и да било, преди да снесат парите. А ако всичко върви както го мисля, сделката би трябвало да бъде опечена съвсем набързо… За няколко дни, може би седмица. Те знаят, че конкуренцията ще бъде страхотна и няма да се размотават, след като веднъж стигнат до някакво решение.