Цялата вътрешност на едната от постройките бе превърната в огромна дневна стая с френски прозорци, които извеждаха на терасата. От двете страни на грамадна камина стояха два дивана, отрупани със скъпи везани възглавници, два люлеещи се стола, няколко дървени столчета, чифт гравюри с изгледи от Сиена и стерео уредба с три тонколони. Както казах обаче, електричество нямаше.
Лятната кухня, прилепена отвън, бе оборудвана с печка, хладилник и фризер, както и с празни бутилки за газ. Втората постройка бе на два етажа и се състоеше от четири спални и две бани. В спалните нямаше друго, освен неоправени двойни легла. Баните бяха целите в мрамор — вани, бидета, двойни мраморни мивки…
Денят стремително догаряше. Запалих два фенера, те пръснаха равномерно жълто зарево и докато Борис се подвизаваше в кухнята, където вече си бе отворил четирилитровата дамаджана с кианти, аз намерих чаршафи и одеяла в един тъмен долап под стълбата и оправих две от леглата. След това се окъпах със студена вода и слязох да чакам Борис. Реших, че при слънчево време най-доброто място за работа е една дълга маса от шуплест мрамор, разположена на горната тераса, точно под лозниците.
Взех единия фенер и двата люлеещи се стола и ги изнесох навън. Скоро и Борис се присъедини към мен с чудовищната си дамаджана. Седяхме и леко се полюшвахме, наблюдавайки как здрачът извира от тъмнеещата стена на хълмове и ни покрива със синя мъгла. За пръв път от много месеци насам се почувствах напълно щастлив.
— Том, mon cher, ще ти кажа нещо, което не съм споделял с никого тук, на Запад — гласът на Борис бе приглушен и напрегнат. — Трябва да ми обещаеш, че ще го запазиш в пълна тайна: все едно не си го чувал.
Аз кимнах и за миг настана тишина, нарушавана само от проскърцването на столовете ни.
— Аз съм виждал Берия. Дори съм прекарвал цяла вечер с него. Беше през септември четирийсет и девета, непосредствено след първия руски опит с атомна бомба. В Кремъл дадоха прием по този случай и баща ми беше един от почетните гости. След това доведе Берия в нашата дача край Москва. Берия пристигна с адютанта си, полковник Рафик Саркисов, един красив арменец, който му доставяше жени. И двамата бяха порядъчно пийнали и в добро настроение. Берия бе донесъл половин килограм хайвер от моруна и макар че всички бяха сити, го ометохме. Аз бях на осемнайсет години, в отпуск от казармата, и още не носех много на пиене. Берия настоя всички да се наливаме с перцовка, от която според него тестисите на мъжете пораствали. Направи ми впечатление на вулгарен човек, досущ като Сталин. И той като Сталин говореше със силен грузински акцент, само че онзи умееше да му придава своеобразно очарование, докато приказката на Берия звучеше лигаво и курвенски. Разбираш ли, те двамата със Сталин бяха чужденци за нас руснаците? Все едно Англия да има двама пакистанци за министър-председател и министър на вътрешните работи.
— Как изглеждаше? — попитах.
— Отблъскващо. Винаги носеше едно малко пенсне, а устата му бе постоянно извита надолу в гнусливо изражение. Напомняше ми за един педиатър, който ме е преглеждал от ранно детство. Беше много добре облечен, много по-добре от останалите членове на Политбюро: с тъмносив двуреден костюм от Лондон и с италианска копринена вратовръзка. Спомням си също, че имаше много малки длани и ходила и превзета походка като на педераст. Само че не беше педераст. Както и да е, още като ме видя, той каза: „А, значи това е бъдещият гений!“ — защото преди да ме вземат в казармата, бях влязъл с отличие в Московския университет. След това ме попита дали възнамерявам да стана учен и да помогна за създаването на следващата бомба, която щяла да направи Русия владетелка на света. Когато му казах, че ще уча филология, той се присмя на баща ми: „Значи твоят хубостник иска да учи, за да е по-близо до чужденците!“ Сякаш самият Берия не бе чужденец. След това добави, обърнат към мен: „Казармата скоро ще ти избие тези глупости от главата!“ Аз не посмях да кажа нищо. Той обаче подхвана темата и попита: „Много лайна ли те карат да ринеш?“, при което употреби характерната руска дума. И тогава му разказах, че няколко седмици преди това съм си имал неприятности със старшината, защото бях закъснял със ставането и ме накараха да изчистя една борова гора от всички шишарки в нея. „Това не е наказание — заяви Берия, — това си е просто една разходка из гората“. „Така е — отвърнах му аз, — само че гората беше дълга двайсет километра“. Всички се разкикотиха гръмогласно и от този момент нататък Берия изглеждаше доста приятелски настроен. По-късно същата нощ ни накара всички да играем на една игра. Постави на масата пълна бутилка перцовка, всеки поред трябваше да я завърти като пумпал и когото посочеше гърлото, трябваше да изпие чаша от нея на един дъх. На няколко пъти Берия изобщо не си направи труда да върти бутилката, а направо я обръщаше към себе си. Изпи огромно количество, но това нито за миг не се отрази на ума или на поведението му. След това поиска от Саркисов да докара някакви момичета, а на нас обясни, че играта ставала много по-интересна, когато посоченият от шишето свалял по една дреха. Едва на разсъмване успяхме да се отървем от двамата. Берия настояваше той да шофира. Имаше нов брониран пакард и за малко не се блъсна в портала на излизане. По-късно научихме, че направил катастрофа по новото шосе за Москва и едва не убил двама души с кон и каруца. И след като те излезли от болницата, ги изпратил в затвора, защото това шосе можело да се използва само от високопоставени партийни апаратчици, когато отиват на дачите си.