— Добре, добре — побърза да каже рече Уитмор. — И така как стои въпросът с авторските права?
— Пускаме веднага издание на оригиналния грузински език, да кажем, 500 екземпляра, фактически аз вече съм направил необходимата подготовка. Ще ни излезе скъпо, но е единственият начин да придобием изключителни права за целия свят в рамките на Конвенцията за авторско право, която обхваща повечето уважавани страни отсам Желязната завеса.
— Кой притежава правата сега? Твоят човек в Швейцария ли?
Мъскин замълча за момент.
— Фактически да. Разбира се, не е като да имаме работа със самия автор. Тук авторът не играе и мисля, че няма нужда да се безпокоим особено относно евентуални наследници. Има една съпруга и един син, които са си сменили имената. Без съмнение ще ги накарат да пуснат обичайните опровержения: империалистически клевети срещу Съветския съюз и т.н., но не мисля, че ще се опитат да вдигат патърдия за хонорари, тъй като авторът е масов убиец и освен това не е жив.
— Притежателят очаква ли някакъв процент?
— Не. Собствеността е негова, продава я срещу заплащане в брой.
— Кой казва, че е така? Кой може да потвърди, че не я е откраднал? Или че това, което ти е дал, не е само копие, едно от няколко? Как се казваше онова, техният нелегален печат в Русия… Онези неща, които се печатат тайно и се предават от ръка на ръка?
— Самиздат. Не, нищо общо. Ако това беше стигнало до самиздат, отдавна да сме чули за него. Случаят не е такъв, сър. В сделка като тази човек трябва да разчита до известна степен на взаимно доверие.
Той млъкна, за да поръча кафе и да поиска сметката. Уитмор гледаше мрачно чинията си, олизана като от котка.
— Говориш за доверие към някакъв напълно непознат при сделка за три милиона долара.
— Именно! — извика Мъскин. — Точно затова мисля, че е честен. С толкова пари няма да тръгне да върти номера. За какво му е? Той не желае да се заплита в каквато и да било правна процедура, също както и ние. Не, той иска бърза, незабавна сделка без никакви номера, без никакви условия. И моят съвет е да му я предложим.
— Въпреки всичко имам нужда от още време, Сай. Поне четирийсет и осем часа. И не ми казвай, че няма да изчака толкова, колкото и категоричен да е. Такова бързане ме кара да мисля, че някъде е заложена уловка. Можеш да му кажеш това. Значи ще ти се обади в четири. После какво следва?
— Вземам тазвечерния самолет за Женева, пристигам утре сутринта и отивам с кола до „Отел Дьо Лак“ във Веве, където ще се срещна с него и с адвоката му. Трябва да нося договора със себе си, подписан от вас, заедно с банковия превод, или поне придружително писмо, което да потвърждава, че преводът е извършен. Той подписва, предава ми втората половина от материала и сделката е приключена.
— Договорът готов ли е?
Мъскин потупа вътрешния си джоб.
— Всичко е написано, с изключение на заглавието. Ще го попълня на място при подписването. Не искам дори нашите собствени юристи да го виждат. Името е достатъчно, за да подшушне някой на вестниците…
— Добре. Сега слушай. Кажи му, че заминаваш с утрешния самолет. Че аз още не съм го изчел до края и че имам нужда от допълнителна консултация с Крул… Обичайните извъртания. Действай хладнокръвно, без да будиш подозренията му. Просто му дай да разбере, че сме предпазливи. В края на краищата той ни потърси и ако действително е хитър, не би трябвало да очаква да сме толкова доверчиви, дявол да го вземе!
— Още нещо — добави той, след като келнерът остави пред тях кафетата. — Сигурен ли си все пак, че сме първи в списъка му? Неприятно ми е да си представя, че вече е разнасял ръкописа наляво и надясно.
Мъскин разтвори ръце и каза с насмешливо покорен глас:
— Както ви обясних, сър, имаме само неговата дума. Но можем спокойно да приемем, струва ми се, че е започнал от онези, които са на върха.
Уитмор прие комплимента с кратко кимване, след това стана, без да допие кафето си.
— Добре, Сай. Погрижи се да се качиш на утрешния самолет. Междувременно, като говориш с него, провери откъде се обажда и се опитай да разбереш къде е отседнал.
Той се обърна и си тръгна, съпроводен от цяла свита келнери. Мъскин осъзна, когато беше вече твърде късно, че не е получил подпис на договора. Уитмор беше безкрайно предпазлив негодник, който искаше договорът да бъде проучен от собствените му адвокати, напечатан със съответен шрифт и така нататък.
Мъскин се върна в офиса си, разположен в сградата от кафяв камък на Източна 44-та улица, където беше седалището на фирмата още от основаването ѝ през 1892 година, наля си едно силно уиски със сода и зачака обаждането от Европа.