— С две думи — продължи Уитмор, — ръкописът претендира да е личният дневник на Берия, шефа на Сталинската полиция.
Зангер подсвирна.
— Това трябва да е адски интересно! Стига да е истински…
— Точно затова имам нужда от помощта ти, Майк.
— Със съвет или с действие?
— И с двете. Намирам се в затруднение. Преди да си тръгне, на другия ден Мъскин се срещнал с Грегъри и с адвоката му, някаква важна клечка от Цюрих на име Детвайлер. Изглежда той няма точна представа за естеството на материала и присъствал само за да освидетелства подписа на Мъскин върху разписката за ръкописа: или по-точно, за половината от ръкописа. Написан е на грузински или на не знам какъв си там език. Нищо общо с европейските или с руския. Мъскин се поозори, докато осигури превода, най-вече защото трябваше да бъде направен във възможно най-голяма тайна. Както и да е… После Мъскин го дал на професор Крул от Харвардския университет, чието все още не съвсем окончателно заключение е, че е истински. През това време Грегъри проявява нетърпение. Иска сделката да бъде сключена до събота сутринта, когато Мъскин ще излети за там, евентуално, за да подпише. Заплашва, че в противен случай ще си търси друг купувач. Конкуренцията е доста жестока.
Зангер се усмихна накриво.
— Има си хас! Ти, разбира се, си го прочел?
— По-голямата част. Нещо като порнографски роман с всякакви ужасии в него. Изнасилвания, убийства, гаври с малки момиченца, за каквото се сетиш, този тип го е правил. Или поне твърди, че го е правил. Бих искал да добавя, Майк, че има доста политика, в това число и някои крайно компрометиращи подробности за сегашните шефове в Кремъл.
— Звучи съвършено комерсиално — сухо рече Зангер, докато изваждаше лула и кесия за тютюн от свинска кожа. — Дори прекалено комерсиално, за да е правдоподобно?
— Там е бедата. Аз съм притиснат, Майк. Ако ръкописът наистина е автентичен, колкото и да е мръснишки, просто не мога да си позволя да го изпусна. От друга страна, окаже ли се, че не е истински, самото естество на материала ще е достатъчно, за да вдигне „Бърн Хирш“ във въздуха и да мине доста време, преди парчетата да паднат на земята.
Зангер се зае да тъпче лулата си.
— Значи искаш моя съвет?
— Не е изключено да ми е нужно нещо повече от съвет — заяви Уитмор.
— Добре. Казваш, че трябва да вземеш решение до събота, което поради това че банките не работят тогава, означава понеделник. На твое място бих потърсил още едно мнение, но не от друг специалист по Съветите. Бих дал текста на някой психолог, който е наясно с политическата обстановка и ще се произнесе преди всичко за това дали тип като Берия би писал дневник. Не съм го чел, но не ми се вярва много един началник на тайната полиция да напише нещо, което звучи като сериозно самообвинение за извършени престъпления. Възможно е такъв човек, с ръце, оцапани с кръвта на милиони хора, да е бил тласкан от някакъв непреодолим подтик да се изповяда, да се разтовари от тези неща въпреки вероятността да стигнат до поколенията.
Уитмор започваше да показва признаци на нетърпение.
— Добре де — рече той, — психоаналитиците засега ще почакат. Интересуват ме фактите. Можеш ли да откриеш дирята на този Грегъри? Кой е той, къде живее, с какво се занимава? Възможно ли е да научиш нещо преди събота сутринта?
Зангер смукна дълбоко от лулата си.
— До събота сутринта! Искаш невъзможното, Чък. Освен ако Грегъри е истинското му име. В такъв случай, особено ако е чужденец или имигрант, швейцарците ще имат негово досие. Или пък австрийците. Каза, че донесъл ръкописа от Виена?
— Да. А Мъскин твърди, че разговарял свободно на немски с адвоката.
— Добре, ще накарам нашите хора да се разтичат и да проверят навсякъде, при швейцарците, австрийците, германците, французите, англичаните. Без драматизъм, просто като една обикновена лична молба. Непрекъснато правим такива неща. — Той извади един бележник. — Първо, къде ще бъде срещата в събота?
— В „Отел Дьо Лак“ във Веве, по обед. Той трябва да е позвънил на Мъскин днес следобед в четири часа. Преди да си тръгнем, ще проверя откъде се е обадил. Възможно е вече дори да е отседнал в хотела, съвсем открито.
— Възможно е — съгласи се Зангер. — В случай че е аматьор и че е честен. Да предположим обаче, че е професионалист, все едно добросъвестен или измамник, за момента това няма значение. В сделка като тази биха могли да изскочат какви ли не подводни камъни. Не само обичайната стръв за печалба, но и сериозни политически развития. Било опит да се дискредитират неосталинистките елементи в днешна Русия или, както казваш ти, някакъв заговор да се разстрои цялата система на властта в съветския блок. Доказването на връзка с Берия в миналото все още означава политическа смърт за повечето важни клечки там. Затова всеки, който посегне към това нещо, трябва да пипа страшно внимателно.