Някаква секретарка в издателството му каза, че мистър Малори е в чужбина и че не са чували нищо за него от няколко месеца. Последният адрес, който имаха, беше: апартамент С, „Елизабет щрасе“ 25, Мюнхен, но доколкото имала сведение, вече не живеел там. Предложи на Саша да позвъни на литературния му агент и му каза един телефонен номер.
И на него се чу женски глас. Саша каза, че много иска да се свърже с Малори във връзка с някаква сделка. Представи се като Боб Манинг, литературен агент на една от големите американски кинокомпании. Момичето му каза да почака. Две минути по-късно по телефона долетя мъжки глас:
— С какво мога да ви помогна, господин Манинг? Казвам се Хенисън.
Саша каза, че е за кратко в Лондон и че иска да предаде нещо важно на господин Малори, затова се опитва да го намери.
В гласа прозвуча недоверие.
— Господин Малори в момента е в чужбина.
— Къде по-точно?
Хенисън се колебаеше.
— Обади ми се миналата седмица, за да ми каже, че не желае да го безпокоят. Работи. Но аз мога да му предам съобщението ви.
— Искам да разговарям лично с него — настоя Саша.
— Съжалявам, господин Манинг, но както ви казах, моят клиент е дал своите разпореждания. Знаете колко нервни стават писателите, когато работят.
В гласа му прозвуча закачка, но Саша не се поддаде.
— Как тогава бих могъл да свърша някаква делова работа с него?
— Чрез мен, аз затова съм тук — спокойно заяви агентът.
Саша избухна: възложено му било да предложи на Малори да преработи на сценарий последната си книга, а за да направи това, трябвало да говори с него лично. Не, не можел да се срещне с агента му. Бил в Лондон само за двайсет и четири часа, връщал се в Лос Анджелис. Единственото, за което моли, е да му дадат възможност да се обади на Малори, да му отправи предложението и да получи положителен или отрицателен отговор.
— За това ще получи три хиляди долара като аванс — каза той накрая. — Плюс още три хиляди, когато предаде готовия сценарий.
— Аз мога да му позвъня — каза агентът — и след това да ви се обадя.
— Слушайте, господин… — прозвуча предупредителният сигнал, че връзката ще прекъсне и Саша пусна нова монета. — Господин Хенисън, не мога да водя делови разговор с вашия клиент чрез трето лице, аз не работя по този начин. Ако вашият клиент държи да си играе на криеница, тогава някой друг ще получи работата.
Последва мълчание. Когато Хенисън отново проговори, в гласа му звучаха примирени нотки.
— Добре, господин Манинг. Намира се в едно тихо местенце във Франция. Вердюн сюр льо Ду, дванайсет, това е телефонният номер. Департаментът е Сон е Лоар. — Той повтори двете имена, които Саша записа в бележника си.
— Благодаря ви, господин Хенисън. Ще ви се обадя пак.
Саша затвори телефона, обади се на Международни справки и помоли за телефонния номер и името на абоната в апартамент C на „Елизабет щрасе“ 25, в Мюнхен. Нечий глас с азиатска вежливост заяви, че няма посочено име на абоната на телефонния номер. Тогава Саша позвъни на телефон 12 във Вердюн сюр льо Ду и оттам му казаха, че говори с хотел „Бургиньон“.
Той отиде в мрачната резиденция на посолството на Кенсингтън, където му бяха предоставили на разположение една стая, и се обади в главната квартира в Москва с инструкцията да се свържат с агента си в Мюнхен — мъж на име Екхард, занимаващ се с външнотърговски операции. Екхард трябваше да му се обади на телефона в един китайски ресторант на „Куинсуей“. Без собствениците да подозират, този телефон беше един от няколкото номера, използвани от съветското разузнаване на територията на Лондон.
Екхард беше опитен агент, вербуван от КГБ преди десет години, като печелеше добри пари от това. Знаеше се обаче, че политически е необвързан и неотдавна, при една строга ревизия на нещатните служители на Комитета на Запад, бяха възникнали подозрения, че е възможно да не отдава всичката си енергия в полза на Москва. В единия от докладите се съдържаше намек — макар без доказателства, — че е продавал материали на Западногерманската разузнавателна агенция „Гелен“. Оттогава на Екхард възлагаха само дребни местни поръчки, докато цялата важна работа се вършеше от резидентите в Бон и Западен Берлин.