Екхард трябваше да позвъни на лондонския номер същия следобед. Саша си намери извинение, за да отложи преговорите в Съвета по изкуствата и си купи билет първа класа за обедния полет до Париж на другия ден. Междувременно прехвърли събраната до момента информация на връзката си в посолството, който включи един магнетофон веднага щом Саша му заговори, и се заслуша, без да го прекъсва.
Саша бе преполовил китайския си обяд, когато Екхард позвъни, малко след три часа. Саша го инструктира да открие името на наемателя на апартамент C на „Елизабет щрасе“ 25 и всичко друго, което би могло да се разбере за този човек: националност, професия, от колко време живее там, както и евентуални гости или съквартиранти, които е имал през последната година. Освен това поръча на Екхард да направи проверка в двете радиостанции за антисъветска пропаганда в Мюнхен, РСЕ и радио „Свобода“ и да разбере каквото може за един англичанин на име Томас Малори — какво е работил за РСЕ и колко време — а също да разпита дискретно в архивната библиотека на радио „Свобода“ дали въпросният Малори е имал достъп до техни архивни материали и, ако е възможно, да разбере за кой период се отнасят те.
Екхард обеща да се обади в десет часа на другия ден, на друг номер, този път в един дневен бар на Ърл Корт роуд.
Когато Саша се върна в посолството, неговата връзка го информира, че някой си Томас Малори неотдавна е бил замесен в един нашумял в пресата инцидент в Будапеща и потвърди с още данни разказаното от Смолет за приема по случай рождения ден на филмовата звезда. До този момент унгарското разузнаване не бе успяло да идентифицира унгарския придружител на Малори по време на партито. (Снимките във вестника бяха прекалено неясни, а администрацията на хотела не можеше да помогне.)
Последната подробност обезпокои Саша. До момента следата беше слаба, но фактът, че Малори пише проза и че е бил нает на работа от една водеща антикомунистическа организация беше окуражаващ. Въпросът сега бе да се изясни дали пребиваването му в Будапеща е било случайно съвпадение или връзката му с унгареца е имала и някакви допълнителни, скрити мотиви. Последното навеждаше на мисълта, че е възможно оригиналният ръкопис наистина да е дошъл от някакъв източник от комунистическия свят. В такъв случай този Малори би могъл да е само обикновен куриер. Такава възможност едва ли би била добре посрещната от централата.
Точно в десет часа сутринта извикаха Саша на телефона в дневния бар в Ърл Корт роуд. Гласът на Екхард звучеше ентусиазирано. Жилищната сграда на „Елизабет щрасе“ 25 била държана от РСЕ за негови служители, а апартамент C е предоставен под наем на един руски беглец, Борис Дробнов, който работил две години за РСЕ. Екхард бе научил, че руснакът е напуснал преди близо пет месеца и е дал апартамента под наем без разрешение. Освен това през последните шест месеца при него живял някакъв англичанин, също на работа в РСЕ. Попитан дали името на англичанина е Малори, портиерът казал, че името му се струва познато, но не е сигурен.
След това Екхард се натъкнал на един проблем. Позвънил в отдел личен състав на радио „Свободна Европа“, за да попита за Дробнов и Малори, но веднага щом споменал имената им, някакъв глас с американски акцент го попитал кой се обажда. Екхард започнал да обяснява, че е делови съдружник на хер Дробнов, когато американецът го помолил да почака на телефона. Няколко минути по-късно, му казал, че ако намине при тях, по което и да е време преди 17:30, те с радост ще му предоставят всичката информация, от която се интересува. Нещо в гласа на мъжа обаче накарало Екхард да се усъмни. Той нямал никакво желание да разкрива публично самоличността си и да рискува да провали прикритието си, поради което останал без по-нататъшна връзка с РСЕ. Саша му каза, че е действал правилно.
По-нататък Екхард разказа как се обадил в архивната библиотека на радио „Свобода“ и дежурният служител — някакъв млад простосърдечен американец го информирал, че Дробнов бил прекарал вечерите между 26 март и 14 април в библиотеката, правейки проучвания, свързани с перида 1945–1953 година. Американецът добавил, че през последните няколко дни за втори път някой се интересува от това. Попитал нещо лошо ли е направил този руснак. Екхард го уверил, че прави най-обикновена справка и затворил телефона.
Саша му благодари и му обеща премия за информацията, която, както подчерта той, била първокласна. Тя надхвърляше всички негови очаквания до този момент и в същото време сочеше, че и други са тръгнали по същата следа. Саша нямаше нужда да се чуди дълго, за да се досети кои биха могли да бъдат те. Сега задачата му беше колкото може по-бързо се добере до Вердюн сюр льо Ду. Когато келнерката дойде, той си поръча кафе. Възнамеряваше да си запази апетита за хайвера и за пастета от гъши дроб, който поднасят на пътниците в първа класа до Париж.