Макс Фрум задържа едно от фотокопията, което даваше добра представа за лицето, увеличено в размери 30/20, а другата изпрати спешно в Лангли. След това се прибра в стаята си в хотел „Идън“, откъдето се обади на агентите на Компанията в Лондон, Париж, Женева, Рим, Виена, Стокхолм и Мадрид, с инструкцията да направят проверка в граничните пунктове дали Борис Дробнов, руснак, пътуващ с имиграционен паспорт, е получавал някаква виза през последните месеци.
Всички отговори пристигнаха до 6 часа вечерта. Пет от тях бяха положителни: Дробнов е получил виза за Италия преди пет месеца, за Англия и Франция преди шест седмици и за Австрия и Швейцария през последния месец. Този път Фрум инструктира агентите да проверят различните полицейски служби в съответните страни, които се занимават с издаването на регистрационни карти за чуждестранните посетители, без Англия, която не прилагаше тази система. Тъй като туристическият сезон бе в разгара си, издирването би могло да обхване няколко милиона единици и независимо от въведените усъвършенствани компютри това означаваше дълги часове убийствена работа. Фрум си помисли, че известен натиск от страна на централата в Лангли, оказан в подходяща форма, би помогнал за ускоряването на този процес и направи необходимите постъпки, въпреки че независимо от това не очакваше пълен списък с адреси след по-рано от двайсет и четири часа.
Междувременно направи допълнителни проучвания за Дробнов сред бившите му колеги в РСЕ. Повечето от тях потвърдиха преценката на Морган за характера и репутацията му, но Фрум научи нещо много по-важно — за близките връзките на Дробнов с някакъв англичанин, Томас Малори, който напуснал РСЕ едновременно с него и на всичко отгоре беше писател.
Фрум отново позвъни на петимата агенти на Компанията и ги инструктира да настоят пред съответните полицейски структури да проверят дали някой си Томас Малори е попълвал карти в същите хотели като Дробнов. Агентът във Виена свърза въпросния Малори с нашумялата свада по време на партито на Фланагън в Будапеща преди няколко седмици.
Нещата започваха да идват на своите места, Фрум беше по природа предпазлив човек, занаятът му го бе научил да не вярва на каквито и да било разсъждения, а преди всичко на фактите. Но още преди да получи отговорите от полицейските архиви, той трябваше да приеме в себе си твърде правдоподобното обяснение, че „Бърн Хирш“ са били подмамени в нещо, което можеше да се окаже една от най-големите конспирации на века.
Дробнов и Малори са написали книгата, впрягайки съвместно разнородните си таланти на съветолог и белетрист. Снабдили се по някакъв начин с хартия и с грузинска пишеща машина от съответната епоха и произход, а след това превели книгата на мингрелски. После Малори се свързал по някакъв начин с унгареца, който им подписал поверителна декларация, която сега се намираше в трезорите на една нюйоркска банка. Фрум трябваше да признае, че цялата схема притежаваше определена възхитителна простота и бе благодарен, че не е той човекът, който ще трябва да решава какви мерки да бъдат предприети срещу измамниците.
До следващата вечер той не само получи потвърждение на предположенията си, но и се сдоби с една от липсващите частици в мозайката — самоличността на преводача.
Дробнов и Малори заминали от Мюнхен за Италия на 20 април, нощувайки в различни хотели около Аутострада дел Соле. Следваше период от три месеца, през който в туристическите отдели на полицията нямаше никакви сведения за тях. После отново се върнали на север, след което Дробнов посетил Великобритания. После двамата с Малори заминали за Франция и отседнали в един хотел в департамента Сом заедно с някоя си госпожа Татана Бернщайн, по баща Шумара, натурализирана израелска гражданка, родена в Зугдиди, Грузия, през 1939 година. Това беше жената, дала сензационното интервю за изнасилването, извършено от Берия, в лондонския вестник „Сънди“.
Полицейските досиета нататък потвърждаваха, че хер Дробнов и фрау Бернщайн са били в хотел „Захер“ във Виена по времето, когато Малори е посетил Будапеща, след което госпожа Бернщайн изчезва за няколко дни, за да даде интервюто за вестника в Лондон. После и тримата се връщат във Франция. Според бюрото за регистрация на чужденците преди шест дни тримата се регистрирали в хотел „Бургиньон“ във Вердюн сюр льо Ду. Това бяха последните сведения, с които разполагаха в архивите.
Много хитро, мислеше си Фрум. Дяволски хитро. Жалко само, че са аматьори!
Общо взето, ставаше дума за косвени доказателства, но те вече твърде убедително се свързваха, за да оставят място за съмнение. Същата нощ Фрум изпрати в Лангли спешен шифрован доклад. Зачака заповеди. Получи ги направо от шефа си. Трябваше да замине веднага за Франция и да държи тримата под непрекъснато наблюдение, до получаването на нови инструкции.