Мършавото лице на Хайдар остана неподвижно.
— Новината пристигна с пощенски гълъб. Знаеш какво означава това.
Ариб не разбра думите му. Анас обаче побледня още повече.
— Говори се, че Джаафар тайно продължава да изповядва предишната си религия, будизма — обясниафшинът.
Ръката му стискаше дръжката на меча с такава сила, че кокалчетата бяха побелели. Очевидно му струваше много усилия да продължи.
— Твоят патрон е обезглавен. Частите от тялото му са изложени на три багдадски моста.
Потиснато мълчание изпълни залата. Ариб сви ръка в юмруче и я сложи върху устата си.
— А ти? — попита Анас след дълго мълчание. — Вероятно си дошъл да ме предупредиш?
Поглед от дълбоко хлътналите очи наафшинаизпрати студена тръпка по гърба на Ариб. Без да каже дума повече, Хайдар извади меча си от ножницата и го заби в гърдите на Анас чак до дръжката.
Ариб се чу да пищи. Блъсна се в букета рози и тежката ониксова ваза се залюля. От залата се разнесоха ужасените викове на гостите.
За момент Анас се вгледа в убиеца си с широко отворени очи. От устата му потече слюнка и скоро се смеси с кръв. Хайдар се наведе над жертвата си и произнесе няколко думи със съскащ глас. Анас отвори уста, изхърка задавено и очите му се изцъклиха.Афшиньтизвади меча си от гърдите на убития с брутално завъртане. По обшития с кожи панталон и копринения жакет пръсна кръв. Лицето на Анас посиня, по устата му изби кървава пяна, погледът му се вцепени. Лицето наафшинасветна в студена усмивка.
Обзета от див ужас, Ариб запищя и понечи да излезе от скривалището си. Две ръце се протегнаха към нея и успяха да я спрат. Отчаяно и гневно, момиченцето заудря около себе си. Някой я прегърна и в бузата й се опря нещо студено. Кехлибарената огърлица на Теодора!
Ариб се вкопчи в певицата, без да престава да пищи. Искаше да отвърне поглед от страшната гледка, но не можеше. Безмилостната усмивка на Хайдар се запечата в съзнанието й завинаги.
Гостите тичаха в паника из залата, робините се разбягаха. Анас рухна бавно на пода и остана да лежи в локва кръв. Ариб отново се опита да се освободи, ала Теодора я задържа с нечовешка сила.
— Искам да отида при татко! — изплака отчаяно момичето. — Пусни ме, проклета робиньо! Пусни ме, ти казвам!
И продължи да пищи, сякаш ако повтореше думите достатъчно много пъти, щеше да получи своето. Гостите хукнаха към изхода. Привлечени от виковете, в залата се втурнаха въоръжените стражи на баща й. Ариб видя как старият Хушанг пребледня. „Защо не предприема нищо?“ — запита се безпомощно тя.
По лицето наафшинасе изписа подигравка и Ариб усети как кръвта замръзва във вените й. Младият мъж се завъртя гъвкаво, избегна без особени усилия атаката на Хушанг и посегна към ръката му, която стискаше меча. В следващия миг вдигна своето оръжие и нанесе удар. С жестока елегантност острието се заби точно над ключицата на Хушанг. Нова струя кръв плисна право в лицето му. Очите на стария пазач изскочиха от орбитите.Афшинътнебрежно издърпа меча си и изтри лицето си с копринена кърпа. От тюрбана му капеха червени капки, ръцете му блестяха яркочервени под светлината на факлите.
Сълзи замъглиха очите на Ариб. Хора и предмети се размиха в мъгла. Ясно остана само бледото лице на брат й.
— Али! — изпищя тя.
Гласът й секна. Усети силна плесница по бузата и болката я върна в действителността.
— Млъкни, момиче! Да не искаш да убият и теб! — изсъска в ухото й Теодора.
Певицата огледа бдително тичащите в паника хора и завлече момиченцето в дълбоката ниша. Писъците на Ариб преминаха в хленч. Устните й трепереха, крайниците й изтръпнаха и тя престана да усеща тялото си.
Чернатадурраот норка наафшинабе опръскана с кръв, а на някои места — направо подгизнала. Окървавената му десница обаче стискаше меча със същата сигурност. Направи съвършено кръгово движение, за да отрази удара на Али. Мечът на брат й прелетя през залата и се удари в стената. Преди момъкът да успее да го вдигне, острието на Хайдар разсече въздуха. Нещо изскърца и главата на Али падна тежко на пода. Топлата, лепкава кръв пръсна чак до Ариб.
Обезумяло, момичето пищеше. Теодора безпомощно отпусна ръце. Шумът бе привлякъл жените на Анас и майката на Ариб се втурна в залата със смъртнобледо лице. Носеше само простизар, а отдолу нощница, бяла като саван.
— Мамо! — изпищя Ариб.
Майката се обърна по посока на вика. Погледът на Хайдар проследи нейния и очите му за миг срещнаха очите на Ариб. Убиецът кимна и се запъти към момичето с безизразно лице.