— Не защото още я обичам! — изсъска презрително той.
Двамата мъже усетиха някакво движение и се обърнаха. Пияният се бе изправил и стискаше камата. Афшинътпонечи да му отнеме оръжието, но Волфрам се оказа по-бърз. Очевидно носеше втора кама в ръкава си, защото в ръката му светна желязо. Острието се заби до дръжката в гърдите на заловения пратеник.
Франкът извади оръжието с опитно завъртане и по устните на убития изби кръв. Кафявата риза се оцвети в тъмно. Момъкът се олюля, изхърка задавено и тялото му се наклони над ниската стена на брега, после цопна в канала.
Волфрам изпъшка и се наведе към водата. По ръката му течеше кръв. Върху черната вода танцуваха светлинки.Афшинътго гледаше втренчено. Никой не говореше.
Най-сетне Волфрам прекъсна мълчанието:
— Бъди уверен, че няма да се поколебая нито миг, ако се изправя пред избор между твоя и нейния живот.
Погледът му се устреми далеч в нощта, а окървавената му ръка затрепери.
3.
— Любовница на халифа! Моите уважения, скъпа!
Вървейки, Сумая се стараеше да покаже пищните си задни части в най-добра светлина. Лицето й бе подуто, миришеше на вино, но русата коса както винаги беше грижливо подредена. Очевидно се наслаждаваше на погледите на мъжете, дори на най-много дванайсетгодишния хлапак, който я зяпаше жадно. Смушка Ариб и продължи:
— Още не си ми казала дали си дошла по заповед на Абдуллах, или си му избягала.
Ариб не промени изражението си.
— Вероятно в момента и той си блъска главата над същия въпрос.
Потеглила бе от Мерв преди месеци, гневна и отчаяна. Спомни си с добро чувство как я посрещна Исхак. Почувства се като дъщеря, завърнала се в бащиния дом. В Багдад нищо не се бе променило: както едно време малки момчета теглеха след себе си тракащи ръчни колички, многократно по-големи от децата. Около одрани глави на кози хвърчаха рояци мухи, безизразни очи върху озъбени муцуни се взираха в минувачите. Ароматът на прясно опечени сладки се смесваше с миризмата на сурово месо, ваксаджии и астролози предлагаха услугите си. Ариб умело избягна водата, преляла от месинговите съдове на водоносача. Ако Багдад със своя един милион жители представляваше стълпотворение от езици, цветове и религии по пътя на керваните, то в шиитския квартал „Карх“ всичко това се сгъстяваше многократно. Хора отвсякъде се стичаха в квартала на покупки. Не се впечатляваха особено от караниците между теолозите, особено когато занаятчията шиит си разбираше от работата по-добре от занаятчията сунит.
Майсторът на музикални инструменти, препоръчан от Сумая като най-добрия в града, също имаше дюкян в този квартал: беше се настанил в малка, едноетажна, кирпичена къща със синя врата. Двете жени влязоха в сумрачно антре. Още от улицата чуха калфите да тропат и чукат. От време на време сред шума се открояваше дълбокият звън на току-що опъната, все още ненастроена струна.
Майстор Иса ги поздрави лично. Усмихна им се и голямата бенка върху бузата му се изкриви, а косъмчетата по нея щръкнаха.
— Твоятуде готов. Желаеш ли да го изпробваш?
Ариб пое инструмента от мазолестите, омазани с лепило ръце.Удътй се нуждаеше от основен ремонт. Неколкомесечното пътуване през пустини, планини и влажната долина на Тигър бе повредило струните, докато накрая те буквално се разпаднаха.
— Хората казват, че ако по време на изпълнение се скъса струна, нещо умира — промълви замислено тя.
— Използвам само най-добрите китайски струни — увери я майсторът. — Те не се късат. Увери се сама!
Ариб приседна на трикрако столче. Нежно поглади тумбестото тяло на инструмента си. Чувстваше се необичайно да измине отново стария път от Хорасан на запад, както преди много време с Теодора. Някога в края на пътя я очакваше Волфрам. Плектърът неволно поде старата мелодия — първата песен, която бе написала за него.
— Доволна съм — рече тя и бързо върна инструмента на майстора.
„Не бива да се губя в миналото“, помисли си и примигна. В единствения слънчев лъч, който падаше вътре, танцуваха прашинки и стърготини.
Майсторът намери подходяща торба и й подаде още един лакиран плектър.
— Малък подарък за голямата певица — рече почтително.
Ариб го дари с усмивка, плати и спусна булото над лицето си.
Сумая избухна в смях.
— Какво те е прихванало, скъпа? Откога носиш було? Някога казваше: възпитайте мъжете в почтеност и няма да е нужно да забулвате жените.
Ариб скри изцяло лицето си.
— Откакто сме тук, постоянно имам чувството, че ме следят.
— Почитател ли? — усмихна се с разбиране Сумая.