Двете излязоха от работилницата. Небето все още висеше над града като прашна камбана. Прекосиха оживената улица, за да слязат до канала и да наемат барка. Сумая си купи от една сергия парче сладкиш, напоен с мед. Ариб притискашеудадо гърдите си, за да го предпази от блъсканицата. С лявата ръка махна на един лодкар. Лодката скърцаше застрашително, а мазната локва на дъното сигурно си стоеше там от времето на Харун ар-Рашид. Отвратена, Ариб повдигна скъпите си копринени пантофки.
Отново изпита чувството, че някой я наблюдава, и се озърна. Не видя никого. Между къщите бяха опънати въжета за пране, жени си клюкарстваха от прозорците. Една изсипа съдържанието на нощно гърне във водата, а само на няколко крачки по-надолу водопродавец пълнеше бакърени менци. Ариб не забеляза човека, който излезе след тях на кея.
„Едва ли се забулва от добродетелност“, помисли си саркастично Волфрам. Беше я чакал часове пред вратата на Исхак. Позна я веднага независимо от булото, с което се уви несръчно. Сърцето го прободе при мисълта, че все още не е свикнала да крие лицето си — както някога в планините.
Проследи с поглед лодкаря. Мъжът управляваше с акробатично умение ладията си по оживения канал, покрай натоварени с плодове тръстикови лодки и покрити барки, всички на път към пристанището в устието на канала Иса. Не беше в състояние да откъсне очи от облечената в червено фигура. Едва удържа на изкушението да я спре на улицата. Само глупак без чувство за гордост би отправил укори към една уличница заради отдавна забравена любовна връзка. „Нужно е малко търпение. Един ден ще изляза пред Ариб — помисли с омраза мъжът, — но едва в мига, когато ще я унищожа.“
Червеното було изчезна под един мост. Все едно дали е изпаднала в немилост пред господаря си, или е дошла тук като инструмент на халифа, той ще я държи под око. Щом добие яснота по въпроса, ще реши как да действа.
Слънцето почти залязваше, когато лодкарят се насочи към Тигър. От горещината каналите воняха. Отляво се издигаха могъщите зидове на Кръглия град, където се намираше резиденцията на самопровъзгласилия се халиф Ибрахим:Мадинат ас-Салям,Градът на мира.
— Такруб ми се стори малко по-пълна от преди — отбеляза Ариб, докато минаваха под сянката на един мост.
Лодкарят вдигна греблото и остави лодката да се носи по течението, докато стигнаха до другия бряг.
Сумая облизваше меда от пръстите си. Сладкишът бе изчезнал с впечатляваща бързина.
— Нищо чудно, скъпа! Такруб е бременна!
— Какво? Спомням си, че Зубайда следеше много строго от кого забременяват робините й.
От силния смях на Сумая лодката се разклати. Пръсна вода, натоварена с плодове ладия се удари в тяхната. През ръба се прехвърли вълна. Ариб бързо отдръпна крака и вдигнаудав скута си. Другият лодкар им подвикна нещо неприлично.
— Иблис,Сатаната, намира пътя си навсякъде — започна да обяснява Сумая, след като се успокои. — В дома на Зубайда живееше евнух, по когото добрата ни Такруб направо полудя. Обучавали го бяха за телохранител. Едва ли е нужно да ти казвам нещо повече. Очевидно е бил извънредно силен. Като тържествуващ петел — така казваше Такруб! — Сумая се наведе към приятелката си и зашепна: — Сигурно знаеш, че и евнусите са годни да правят любов, ако са били кастрирани по-късно от обичайното. И даже били по-издръжливи от обикновените мъже, само дето не могат да правят деца. Звучи изкусително, нали?
Ариб също се засмя.
— Разбирам. Такруб се е чувствала сигурна. А после се е случило.
— И Такруб си задала този въпрос, когато неочаквано разбрала, че ще става майка. Повикала опитен търговец на роби и го разпитала.
Сумая направи ефектна пауза.
— Невероятно е какви чудеса вършат онези негодници, когато става въпрос да измамят клиентите си — отвърна развеселено Ариб. — Веднъж при Исхак дойде да се обучава момиче, което после се оказа момче!
Сумая се разкиска и зачервеното й лице пламна още по-силно.
— Май сте се веселили здравата в женското крило, а? Но при този евнух явно не е било нарочно. При кастрация понякога се случвало тестисите на момчето да се отдръпнат много навътре в тялото. Никой не знае защо, вероятно от страх. Лекарят отстранява само единия, но е убеден, че е премахнал и двата. Щом дойде времето обаче, скритият тестис си отива на мястото. А какво се случва после, не е нужно да ти обяснявам.
Сумая отново се разтресе от смях.
— Щом заговорихме за любовта — подхвърли уж небрежно Ариб, — не би ли могла да ме представиш на някои влиятелни мъже?
— Ти май си имала ядове с Абдуллах — Сумая помилва ръката й и я погледна съчувствено. — Кайната не бива да се влюбва сериозно — продължи тя, — това я прави уязвима. Знам какво говоря, повярвай. Онзи кучи син Зиряб ме захвърли. Най-доброто, което можеш да направиш, е да му се отплатиш със същата монета.