Чувайки каква известна гостенка е дошла в дома му, принцът се яви неканен в харема. Прояви уважение и помоли Ариб да го учи да свири науд. Много по-силен интерес прояви обаче към другите й изкуства, за които също бил чувал невероятни неща. Отдавна знаел, че можел да им се наслади само мъж, който употребявал силна и ароматна вода за уста. Мухаммад изобщо не забеляза как Такруб изскочи от стаята, побесняла от гняв. Пъшкайки, разучи в обятията на Ариб всички ритми: от бавния, тежъкмасмудидо опияняващо бързияшарки.
Двама роби минаха отвън по коридора, спряха и се спогледаха.
— Имамътна голямата джамия наскоро заклейми в проповедта си робините певици — зашепна по-възрастният. — И най-вече тази тук. Тя умеела да тласка към грях даже светците. Би трябвало да я удавят.
Младият се взираше в затворената врата, зад която шумовете на страстта ускоряваха ритъма си.
— Какво не бих дал да съм на мястото на господаря! — изохка той.
— Да се махаме! — По-възрастният съжалително сложи ръка на рамото му. — За да се наслаждаваш на такава жена, трябва да си халиф или поне брат на халифа. Но знай, че когато не върви редом с морала, красотата се изхабява.
Ариб не остави време на Мухаммад да й благодари за благоволението с щедър подарък. Върна се по най-бързия начин в дома на Исхак, където Сумая я чакаше в двора. Ако се съдеше по състоянието й, тя вече бе опразнила няколко чаши. По ръба на стъклото беше полепнало червило, разкошните й форми заплашваха да пръснат тясното горнище, гримът започваше да се лющи. Изкусно подредената коса падаше на кичури като мократа вълна, която бояджиите окачваха край реката.
— Какво стана? — понита Ариб.
— Боже, какъв мъж! — въздъхна Сумая и изпи виното на един дъх. — Тяло като на легендарния герой Ростам, ум като на мъдреца Лукман*. — Вгледа се пред себе си с празни очи и изпадна в тотално самосъжаление. — Първо Зиряб не иска да ме знае, а сега не успях да прелъстя Диб ар-Ракки. Остаряла съм и съм погрозняла. Моето време свърши. Зиряб каза, че бедрата ми приличали на крака в метални шалвари.
Ариб взе чашата от ръцете й.
— Няма никакво значение дали Диб ар-Ракки се оставя да го прелъстят. По-важно е дали ти е казал онова, което искам да знам.
Сумая я погледна съкрушено с омазаните си очи.
— По дяволите! — изруга Ариб и запрати чашата на пода. С мъка успя да запази самообладание. — Какво точно се случи?
— Първо си помислих, че само след няколко мига в прегръдките ми ще забрави дори как се казва. У този мъж има нещо вълнуващо варварско.
Сумая сърдито изтри черната следа под отеклите си очи.
— Значи е разкрил плана ти?
— Изсмя ми се — отвърна жално Сумая. — Нито за момент не изгуби контрол над себе си. Никой мъж досега не се е отнасял така с мен, никога!
Ариб стисна зъби.
— А ти какво направи?
— Казах, че ти разказваш лоши неща за него. Убедена си, че той те преследва, за да те издебне и да те удави в канала „Сарат“. „Сигурно има основания да говори така“, отвърна ми той. А слънчевата светлина придаде на очите му леден цвят и си го представих като самия Сатана!
Ариб потисна поредното проклятие и се отпусна на дивана. Известно време двете гледаха мълчаливо пред себе си. След малко тя се огледа.
— Къде е Такруб? Нали искаше да чуе какво си направила.
Сумая изсвири през зъби.
— Бясна ти е. Вярно ли е, че си правила любов с господаря й?
Ариб махна пренебрежително.
— Той ме искаше, защото съм робиня на друг. Нали знаеш какви са мъжете.
Сумая замълча многозначително и с пъшкане се освободи от тясното елече. Шевовете бяха оставили червени следи по бялата й кожа.
— Трябва ми човек, който да ме въведе в дома на халифа Ибрахим — обясни неохотно Ариб. — Има достатъчно влиятелни любовници за всички ни.
Приятелката й хвърли на пода миришещото на парфюм и пот елече и облече удобна широка риза.
— Такруб няма да ти прости, докато е жива — предрече тя. — И аз не бих ти простила, скъпа, даже ако ми предложиш да прекарам една нощ с теб. Такруб ми заяви, че ще се погрижи никога да не влезеш в дома на Ибрахим. „Да я вземат дяволите“ — това беше най-мекото, което каза.
Ариб стана.
— А що се отнася доафшина— спря я Сумая, докато оправяше косата си, — Диб ар-Ракки заяви, че се налага да потърпиш известно време, все едно какво си намислила. Вчераафшинъте заминал към района на кюрдите.