— За теб е лесно да спечелиш Ибрахим — продължи упорито Джухар. — Разправят, че си омаяла Харун ар-Рашид с изпълнение науди той те довел в двора. А пък Мухаммад ал-Амин те купил, след като си танцувала пред него в мъжки дрехи. И двамата те обичали нежно чак до смъртта си. Истина ли са тези приказки?
— Почти — отвърна Ариб саркастично. През вълненото й палто изведнъж проникна студ. Джухар й развали настроението. — Харун ар-Рашид ме взе против волята ми, с кама, опряна в гърлото ми. А при Мухаммад ал-Амин отидох по заповед на майка му Зубайда, за да го излекувам от хорасанския порок. Тя ме възнагради, като ми позволи да уча за певица. Така че нежност наистина е най-точната дума в случая.
Джухар я зяпна, ужасен от откровеността й.
— Разказвачите на истории го описват другояче — пошепна той.
— Естествено.
Ариб погледна през рамо. Младежът продължаваше да я следи. Изгледа го многозначително с гримираните си очи, за да му даде да разбере, че може да се надява. Джухар извика нещо подире й, но Ариб мина бързо през шумната тълпа и изчезна в мрака. Евнухът я последва примирено.
Всички очакваха процесията. Храстите покрай брега се очертаваха в мрака черни и дискретни. Ариб зави по тясната пътека надолу към водата покрай колоната на Долния мост. Не се наложи да чака дълго.
Младият мъж не загуби време с много думи. Ръцете му страстно се плъзнаха по тялото й. Веднага й стана топло.
Украсените корабчета наближиха. Ариб отблъсна младежа, за да вижда по-добре. Барките, дълги по няколкостотин стъпки, грееха, обковани със злато. Носът на първата бе оформен като глава на орел. Втората, с нос под формата на кон, готов за скок, я следваше само на метър. Ариб позна облечената в черно фигура: Ибрахим ал-Махди, човекът, избран от семейството за халиф вместо Абдуллах. От реката долиташе музика, носена от лек ветрец. Ариб различи и оркестъра на корабчето, съставен от флейти, цимбали и барабани. Изведнъж се сепна. До халифа стоеше жена. Такруб. Тя приглади оредялата коса, падаща изпод тюрбана, и подаде на халифа чаша. После изчезна в малката кабина и Ибрахим я последва.
Ариб остана силно изненадана. Не знаеше нищо за това. Очевидно Такруб бе изпълнила заплахата си да не допусне съперницата си в двореца. Ако не искаше планът й да се провали, се налагаше бързо да предприеме нещо. Ариб недоволно отблъсна младия мъж. Той посегна отново към косата й и тя се дръпна.
— Как смееш! — изфуча разярено.
Стъписан, момъкът дори не се разсърди. А и Ариб не му остави време. Преди да се е усетил, тя изчезна по тясната пътека и клоните се събраха зад нея. Младежът понечи да я последва, но застрашителната фигура на Джухар препречи пътя му.
6.
Месеците минаваха. Отново настъпи лято. Седмици наред от близката река Тигър не полъхваше никакъв ветрец към квартала „Харбия“. През повечето време арената за упражнения в източния край на войнишкия квартал оставаше пуста.
И днес по неудобните пейки на трибуната седяха съвсем малко зрители. Въпреки ранния час под ленените платна беше задушаващо горещо. Салим, един от сътрапезниците на халифа, сложи малко хашиш между зъбите си и въздъхна, усетил отпускащото му действие.
— Видя ли очите му? — пошепна дългокосият му любовник и посочи с чашата към голямото пространство. — Той носи злия поглед, казвам ти!
Ездачите долу вече бяха подкарали изтощените коне към края на арената. Един смени мократа от пот туника с нова. Самоафшинъти тъмнорусият мъж си оставаха свежи като в началото.
— Хайде, Волфрам фон Ауе, покажи какво можеш! — огласи арената гласът на Хайдар.Афшинътспря коня си. — Или през годините, когато упорстваше да запазиш старата си вяра, си забравил да яздиш?
Главата под шлема се раздвижи и металната плетеница, пазеща тила, издрънча. По протежение на арената минаваше дъсчена стена, украсена с черно-зелени ленти. На половината път бе поставен диск, а зад изрисуван дървен щит стоеше оръженосец, който записваше резултатите.
Волфрам стегна юздите на нервно потропващия вран жребец.
— Ако не улуча черната точка, ще ти подаря коня си!
Пришпори жребеца и се наслади на силата на бързия старт, който го притисна към седлото. Докато черният кон галопираше сигурно към средата на арената, Волфрам отпусна юздите. Вдигна лъка и стрелата, тялото му влезе в синхрон с ритъма на галона. Ръката му се сключи около гладкото дърво. Светът се разми пред очите му и гой целият се устреми към целта. Опъна тетивата и изпрати стрелата. Чу се остро свистене и стрелата се заби в диска.