Моят приятел и домакин, афшинът, се завърна жив и здрав от района на кюрдите. Понеже проявяваш жив интерес към съдбата мy, можеш спокойно да ми изпратиш пак някоя робиня — освен ако не събереш смелост да дойдеш лично. Знаеш къде да ме намериш.
Ще легна в краката ти — поне когато виното ме събори.
Диб ар-Ракки
Ариб скъса писмото на парчета, хвърли ги на земята и ги стъпка. После обаче се замисли. Значи човекът в гостилницата е бил съгледвач на Диб ар-Ракки. Иначе не би й се подиграл за съсипаните пантофки. Но откъде знаеше, че тя не е свикнала да носи було, та е казал на съгледвача си да я изненада, докато се храни? Този мъж я познаваше добре! Стана й страшно. Щом й съобщаваше за завръщането наафшина,вероятно знаеше и за омразата й. Явно се чувстваше сигурен, за да й пише така откровено. Обърна се към Джухар:
— Изпрати на Диб ар-Ракки следния отговор: ако се осмелява, да дойде, когато изляза пред халифа. Не, почакай! Повикай въоръжените слуги. Да му предадат отговора ми заедно с хубава порция бой!
Ариб влезе вейванапри Исхак и се хвърли на дивана. Гневът й все още не се бе уталожил. Жасминът, насаден в глинени гърнета, излъчваше омаен аромат. Потискащата лятна задуха, угроза за всички в Багдад, настъпваше неумолимо. Ариб се радваше на прохладата, с която я даряваше звездовидният мраморен фонтан.
Исхак я поздрави с усмивка и й наля вино. Отскоро носеше късо подрязана брада, оформена от най-добрия бръснар в града. Отдавна боядисваше косата си, но прическата му винаги беше по най-новата мода. Днес носеше червен кафтан и широки, вързани под коленете сарматски панталони. Гневът на Ариб угасна. С усмивка отбеляза, че предпочитанието му към ярки цветове не отслабва с възрастта.
— За пореден път обърна съдбата си — подхвана одобрително музикантът. — Макар да си изгубила благоволението на Абдуллах, това не вреди на славата ти. Напротив, целият град говори за теб — как се обличаш, къде се представяш, кого водиш в леглото си. Всеки ден в дома ми идват дузини млади момичета с надеждата да направя от тях втора Ариб.
Оловният въздух предвещаваше наближаваща буря. Ариб тайно посегна към стария стъклен амулет на Теодора, окачен на шията й. Всеки път, зададеше ли се буря, й ставаше зле и се затваряше в закрилящата я къща.
— Припомних си детството — избегна прекия отговор тя, когато Исхак й подаде чашата. — Готвачката ни Парване винаги казваше, че ако пея, ще ме улучи светкавица. Почти го бях забравила, но при това време споменът се върна.
Исхак не попита нищо, но Ариб призна неохотно:
— В Багдад ме изпрати Абдуллах. Иска да направя нещо за него.
— Какво по-точно?
Ариб се поколеба. Не бе говорила за поръчението на халифа с никого, освен с евнуха си. Срамуваше се да признае колко унизителна задача е получила.
— Абдуллах иска да си върне трона — отговори най-сетне. — Затова трябва да прелъстя Ибрахим. Приеме ли ме, заповядано ми е да отворя портите пред хората на халифа и да ги пусна в дворцовия град. Така Ибрахим ще падне в ръцете им.
Ариб млъкна. Оловният въздух я задушаваше.
— Абдуллах иска да предотврати нова гражданска война — промълви учителят й и седна до нея. — Разбирам.
— Нещо не разбираш! — кресна Ариб, стана и се запъти към стълбата, слизаща на двора. — Надявах се, че мога да го обичам.
— Щом си се надявала, значи не си го постигнала — отбеляза сухо Исхак.
— Той ме третира като уличница! — отвърна ядосано тя. — През годините с него бях забравила каква съм. Сега обаче…
Няколко момичета, които свиреха наудпод сянката на дърветата, вдигнаха глави към прочутата певица. Ариб се обърна към Исхак и облегна гръб на парапета.
— Ще изпълня поръчението — отсече твърдо тя.
Щеше да каже още нещо, ала Исхак се надигна рязко и я бутна настрана. Свиренето бе престанало. Момичетата в двора си шепнеха възбудено. Въоръжените роби на Ариб, изпратени при Диб ар-Ракки, се бяха върнали.
Представляваха жалка гледка. Етиопецът бе получил рана на бузата и я притискаше с окървавена кърпа. Подплатената кожена ризница на черкезина висеше на парцали. Единият куцаше.
— Проклятие! — изруга Ариб, удари чашата в пода и златно-жълтото вино се разля по плочките. Робините с уплаха вдигнаха глави към своя светъл пример.
— Вървете да ви види лекарят — заповяда Исхак на мъжете. — Позволявам ви да ползватехамама.