Следван от Фаик, Волфрам влезе и хвърли меча си в ръцете на слугата до входа. Въпреки дебелината си мъжът сръчно улови оръжието и го постави при другите, очакващи собствениците си. Срещу малък бакшиш посетителят предаваше ценностите си в сигурни ръце.
Волфрам огледа помещението за почивка под купола. Клиентите се бяха разположили удобно и пиеха чай.Афшинътне се виждаше никъде. Или още не бе дошъл, или вече се намираше в помещението за изпотяване.
Волфрам и Фаик изкачиха стъпалата от лявата страна и оставиха дрехите си върху постланата с килимсофа.Франкът усети погледа на стар войник. Клекнал редом с другите ветерани покрай стената, дребният, кокалест мъж следеше кой влиза и кой излиза.
Волфрам се ухили. През последните години хорасанският порок се разпространяваше бързо. И нищо чудно, защото отскоро мъжете почти не виждаха жени. А може би причината беше, че днес вече никой не отричаше подобна страст само защото се боеше от наказание. Волфрам взе кърпа и я уви около слабините си.
— Чай, господарю? — попита слугата, който обикаляше с кана прясно запарена напитка.
Волфрам понечи да седне, но трима млади мъже на отсрещния подиум привлякоха вниманието му. Единият беше чернокож, другите двама — вероятно гърци или черкези, ако се съдеше по светлите им коси. С този си произход сигурно бяха роби — твърде необичайно хора като тях да влязат в обществена баня. Тримата слязоха по стълбата и забързаха към парната баня. Бдителен както винаги, Волфрам застана до паянтовия парапет и ги проследи с поглед.
Мускулестите рамене и гърди издаваха, че са евнуси охранители. Изведнъж си спомни: принадлежаха на Ариб. Само преди няколко дни ги бе изпратила при него. Тогава беше доста тъмно, но въпреки това ги позна.
— Чай? — повтори слугата.
Волфрам махна в знак на отказ. Направи жест на Фаик да го чака и последва евнусите на известно разстояние.
Мина по извития коридор към парната баня, спря преди последния завой и се вслуша. Нещо звънна. Желязо.
С един скок се озова в централното помещение. Дръпна завесата към курните отляво, но освен двама полуголи старци, които се ухилиха подканващо с беззъбите си уста, там нямаше никой. Зад гърба му прозвуча приглушен вик. Волфрам се обърна и с трясък отвори вратата към парната баня.
Отвътре излезе облак пара и опърли като пламък голата му кожа. Светлината от отворите на покрива не смогваше да пробие белите изпарения. Волфрам различи неясни очертания. Евнусите, разбра той, а на пейката имаше четвърти човек. Видя блясък на оръжие. Предчувствието не го бе излъгало — евнусите на Ариб носеха ками.
Волфрам скочи срещу първия, попаднал в полезрението му, уви ръка около гърлото му и стегна мускулите си. Черната кожа под ръката му бе гореща и влажна. Евнухът трескаво се опита да разхлаби хватката, но макар и по-едър от Волфрам, рицарят не му остави никаква възможност. Само след няколко удара на сърцето тялото в ръцете му се отпусна. Върху влажния под шумно падна кама.
Волфрам остави загубилия съзнание мъж и вдигна оръжието. Едва сега другите двама евнуси забелязаха опасността. Единият се обърна към него, докато другият продължи да връхлита към фигурата сред изпаренията. Русият евнух насочи камата към шията на Волфрам, но той избягна удара с елегантно завъртане. По черните и белите плочки се точеха тънки вадички кръв и Волфрам замалко не се подхлъзна. Успя да запази равновесие и заби юмрук в лицето на противника си. Онзи обаче или притежаваше забележителна устойчивост, или Волфрам не улучи, където трябва: черкезинът дори не се олюля. Вместо това отново нанесе удар с камата. Волфрам усети как острието мина по гърдите му и се вряза в кожата.
Пулсът му се ускори. Камата едва не преряза гърлото му. Другият замахна за нов удар. Волфрам се наведе, сключи ръце около влажното тяло и заби камата си право в черния дроб на противника. По ръката му плисна топла кръв. Евнухът изхърка. Волфрам рязко дръпна главата му настрана. Чу хрущене на кости и пусна мъжа на пода.
Жертвата на тримата евнуси държеше противника си на разстояние. Франкът го срита изотзад в коленните ямки. Ала черкезинът, същински великан, имаше железни крайници. Обърна се спокойно — очевидно не изпитваше болка. И в неговата ръка святкаше хладно оръжие. Волфрам се хвърли светкавично напред и с окървавената си десница стисна ръката, която държеше оръжието. После с все сила го срита между краката.
Евнухът се ухили и се освободи със силно завъртане, все едно нищо не се е случило. Волфрам изруга и си припомни защо владетелите толкова държаха да имат кастрати за охрана. Великанът вдигна камата си и направи крачка към него. Волфрам се отдръпна бавно. Гърдите му се вдигаха и спускаха в бърз ритъм. Имаше чувството, че не му достига въздух. Виеше му се свят.