— Нима се боиш, че отново ще попадна под нейна власт?
Афшинътвдигна вежди.
Двамата мъже потънаха в мълчание.
Багдад, юли на лето Господне 819
9.
Поредната задушна лятна нощ се спусна над палата на халифа. Подобно на група недорасли манастирски послушници сътрапезниците на Ибрахим очакваха да чуят прославената певица. Зад завесата все още звучаха само вихрените ритми на оркестъра. Печен паун бе разперил опашка в легло от ширазки рози. Слугите вече бяха започнали да раздигат остатъците от храната. Докато носеха сребърните подноси под ниско окачените лампи, по мозайките на стените проблясваха скъпоценни камъни. Навсякъде се разпространяваше упойваща миризма на амбра и портокалова вода. От градината не влизаше дори лек хладен полъх. Ако се съдеше по погледите, които Ибрахим хвърляше към завесата, очакванията му за тази нощ не бяха свързани с прохлада.
Сгорещени от виното и музиката, неколцина младежи започнаха да викат името на Ариб.
— Излез при нас и се съблечи! — извика един и другарите му се разсмяха шумно.
Волфрам раздразнено отметна глава и скри ръце в широките ръкави на дрехата си.
Внезапно ритъмът на барабаните се промени. Танцьорките се отдръпнаха към двора през отворените арки. Паднал на пода пиян старец ги проследи с тъп поглед и гневно свити устни. Ибрахим, настанил се на издигнатото си място в средата на дивана, избута робинята от скута си. Волфрам, комуто бяха отредили място на пътеката към двора, се приведе напред. Очакваше този момент с нетърпение, но и се боеше от него. „Това ще е последното голямо изпълнение на Ариб зад завесата. Ще се вдигне голям шум“ — помисли си иронично той, макар и не какъвто се надяваше тя.
Прозвучаха чувствените тонове науда.Против волята си Волфрам затвори очи, когато към звуците на инструмента се добави дълбок женски глас. Струваше му огромно усилие да запази неподвижната маска върху лицето си. Гласът на Ариб бе станал по-плътен от преди, но все още издаваше неудовлетворен копнеж — и същата неудържима страст, която правеше цветовете по-тъмни и ароматите — по-тежки. Тоновете на изкушението. Тя не бе загубила нищо от магията си.
— Браво, красавице!
Халифът вдигна чашата си. Петната от пот по копринената мудурраи под грамадния нос издаваха колко е възбуден.
— Пия за най-изкусителната жена на Изтока!
Волфрам изпи виното си на един дъх и погледна през осветения двор към изхода. Войниците наафшинастояха в готовност и чакаха да им даде знак. Само за час измамата, в която Ариб уплиташе тези глупаци, щеше да се пукне като сапунен мехур. Завесата ще падне и тя ще си остане просто мръсната робиня, каквато е в действителност.
Розовата ситара насреща му се раздвижи. Ибрахим изненадан отпусна чашата. Месестата му долна устна потрепери нервно и той зяпна към завесата като товарна камила към бликащ извор. Жената от другата страна отметна леката материя.
Волфрам спря да диша. За последен път бе видял Ариб в мъжки дрехи, с къса коса, измършавяла, негримирана. Както някога приближените й очи придаваха на погледа настойчивост. Сега обаче върху червеното горнище и разголените гърди падаха дълги черни плитки. Обшит със злато брокатен колан и кокетни шалвари подчертаваха тялото й. Някога бе усетил това тяло да се притиска към неговото под груба ленена дреха. За момент отново долови дивия ритъм на сърцето й.
Пируващите избухнаха в аплодисменти. Един й подвикна нещо, другите се разсмяха. Ариб запя. С цялата си сила Волфрам поведе борба срещу магията на гласа й, която си пробиваше път към сърцето му. Кайната хвърлиудав ръцете на един роб и се приближи до халифа.
Волфрам искаше да й обърне гръб, ала не беше в състояние да откъсне поглед. Това беше тя и не беше тя. Под оловното белило, червената боя на бузите и черниякухллицето й бе застинало в маска. Подчертаните с черно очи изглеждаха празни, около гримираните устни се бе изписала корава линия. Даже в изкусителните й жестове се прокрадваше гняв. Глупаците на дивана изобщо не го забелязваха. Ибрахим я поглъщаше с поглед.
— Казват, че Дяволът я учи на песните си — пошепна някой.
— Веднъж да имам тази жена в леглото си, и аз ще започна да се моля на Дявола — изрече задъхано мъжът до Волфрам.
Ариб вдигна стъпало към скута на халифа и взе чашата от ръката му. Дебелите пръсти на Ибрахим се плъзнаха по глезените й. По устните му блестяха слюнка и вино, очите му следваха бокала, който се плъзгаше между гърдите й нагоре към устата. Волфрам изпухтя презрително. Забеляза някакво движение и бързо погледна през рамо. Евнухът, който обслужваше кайната, бе застанал до него. Рицарят бдително сложи пръсти върху малката кама, скрита в ръкава му.