Внезапно Ариб вдигна тъмните си ресници над кристалния ръб. Погледите им се срещнаха.
Цветът мигом се дръпна от лицето й. Вино пръсна по дрехите й, лекомислието се свлече от нея като зле поставено було. Устните й се отвориха невярващо, пръстите конвулсивно стиснаха чашата. Стъклото се счупи, но тя не усети как между пръстите й потекоха вино и кръв. Парчетата паднаха от ръката й и тя посегна към стария стъклен амулет на шията си. Обрамчено от ониксовочерната коса, лицето й изведнъж стана детско и ранимо — и безкрайно познато.
Волфрам се изправи. Ръката му се отпусна безсилно. Ариб никога не е била по-красива, отколкото в този миг.
Някой хвърли чашата си на пода. Ибрахим ибн ал-Махди бе посегнал за нова чаша и я изпразни на един дъх. От боядисаната в черно брада покапа вино. Тлъстото му лице се зачерви още повече. Взираше се в Ариб с неприкрита похот. След малко стана и й даде знак.
Тромавата фигура прекоси градината и изчезна в харема. Музикантите оставиха инструментите. Щяха да засвирят отново едва когато халифът се върне. Принц Мухаммад проследи чичо си с мрачен поглед. Пируващите се побутваха и се хилеха. Ариб обаче не се подчини на заповедта на халифа.
Мъжете зашепнаха смаяно. Черният евнух се втурна напреко презейванакъм господарката си. Пошепна нещо в ухото й, тя се отдръпна и погледът й отново потърси Волфрам. После бавно поклати глава.
Евнухът продължи да я увещава. Гърдите й се вдигаха и спускаха все по-бързо. Сложи пръст върху устните си. Слугата й я изгледа с бялото на очите и изсъска нещо. Ариб метна плитките си на гърба и гримираната й уста отново стана корава и решителна. Излезе отейванас бързи крачки и тръгна след халифа, без да се обърне назад.
Волфрам гледаше след нея. „Невъзможно — повтаряше си той. — Невъзможно е да се отдаде на Ибрахим.“ Не сега. Не и след като го бе погледнала както някога. Веднъж вече го бе предала, но тогава не го гледаше в очите. Проследи я с невярващ поглед, ала тя не се обърна. Червената й дреха просветваше между разцъфналите храсти. Без да се колебае, влезе в коридора от другата страна на двора. Вратата на харема се затвори зад гърба й.
Волфрам усети как в сърцето му зейна непоносима празнота. Стисна камата и изобщо не усети, че острието се вряза в кожата му. Кръв оцвети ръкава му, но той само стисна пръстите си още по-силно. После остана едно-единствено чувство — омраза.
Без да каже дума, забърза надолу по стълбата към изхода. Под арката, където го очаквашеафшинът,се облегна задъхан на стената и кимна.
По тънките устни на Хайдар заигра усмивка. Махна на хората си и влезе в двореца.
Ариб измина пътя до вратата на харема, едва удържайки се да не погледне назад. Чак когато започна да се изкачва по стълбата към покоите на Ибрахим зад Джухар, се обърна задъхана. Диб ар-Ракки беше Волфрам фон Ауе!
Как бе възможно да е толкова сляпа? През всичките тези години той е бил близо до нея. През цялото време е знаел коя е тя. Слушал е уличните хлапета да пеят мръсни песнички за уличницата Ариб, да говорят как мъжете от двора ръкопляскат на любовното й изкуство. Проследил е с какви жестове прелъсти Ибрахим… По тялото й премина гореща тръпка и Ариб спря.
— Не мога!
Джухар спря на площадката.
— Да не си се побъркала? — пошепна стъписано. — Не си тук по свой каприз, а за да предотвратиш войната.
Ариб поклати глава и се разтрепери още по-силно.
— По дяволите, Ариб! Хората не те познават като добродетелна. Знам, има и по-красиви мъже от Ибрахим, но гледай да свършите бързо. Ако не освободиш пътя, нашите мъже ще умрат!
Сграбчи я за китката и я повлече нагоре по стълбата.
— Влез при него и направи всичко според замисъла ни. Нима забрави? — попита заклинателно. — Кайната е съвършеното изкушение. Хайде, оправи се и му дай нощта на живота му!
Оправи косата й и провери как стои тясното елече, после я бутна в първата стая по коридора.
— Изпълни дълга си!
Вратата зад нея се затвори. Ариб опря горещото си тяло на дървото. Огледа се, търсейки помощ — сякаш войниците на Абдуллах щяха да излязат от стената и да арестуват Ибрахим, преди да се е приближил до нея. По стените горяха факли, напоени с амбра, и силната миризма й отнемаше дъха. На постелята под обшития със злато копринен балдахин бе разпростряна скъпоценна наметка. Вероятно я очакваше като награда. По стената отзад се виеше фриз с плодове. Разкошните гроздове напомняха на женски форми. Ариб потрепери и скръсти ръце под гърдите. Спомни си робините, които по обед бе изпратила вхамамапри Ибрахим със заръката да го изкъпят, да го масажират, да го нахранят с месо от раци и да го напоят с вино, за да го подготвят за нощта. Само при мисълта, че предстоеше да му се отдаде, я обзе гадене. Сигурно ненапразно го наричаха Дракона.