Вратата към банята се отвори. Ибрахим ибн ал-Махди носеше само дълга копринена риза с копчета отпред. Бавно затвори вратата зад гърба си. Ариб понечи да се отдръпне, но нямаше накъде. Той изтълкува движението й като кокетство и устните му се изкривиха в похотлива гримаса. Смес от спирт и силен парфюм я удари в носа. Отвращението я скова. Въпреки това го остави да я отведе до постелята. Сякаш бе захвърлила своята воля навън, вейвана.
Тежкото тяло се отпусна на колене до нея. Дишайки тежко, Ибрахим започна да облизва виното от корема й. Взе ръцете й и ги зарови в оредялата си коса. Ариб погледна отчаяно към вратата. Халифът рязко се изправи. Отвори ризата и застана гол пред нея.
В стаята се разнесе силна миризма на мускус. Под тлъстия корем се подаваха гротескно тънки крака. Змията на желанието му се протегна жадно към нея. Пръсна семенна течност, белегът от обрязването изпъкна наситеночервен. Ибрахим явно не бе в състояние да обуздава похотта си. Огледа доволно члена си и хвърли към Ариб поглед, който изискваше възхищение. Улови ръката й и принуди оцветените с къна пръсти да се придвижат надолу. Тя го докосна и от гърлото му се изтръгна стон. Сякаш беше разгонена камила. Мълчаливо разкъса дрехите й. Вдигна я към себе си с безогледна жажда и я хвърли към една от колоните, поддържащи балдахина.
Това беше един от най-страшните кошмари, които Ариб бе преживяла. Вкопчи се в колоната и се опита да закрие възможно по-голяма част от тялото си с разкъсаните дрехи. Амулетът на Теодора пареше върху гърдите й, мъчително ясно виждаше пред себе си усмивката на Харун ар-Рашид. Чу Ибрахим да пъшка в гърба й. Ръцете му стиснаха гърдите й. Погледът му се устреми към фриза на стената. Дъхът му излизаше на тласъци. По някое време издаде див стон. Ариб усети как по тялото му изби пот. Горещ полъх опари шията и раменете й. Мина цяла вечност, докато най-сетне се оттегли с доволно ръмжене.
Без да каже дума, облече ризата си, отиде до златната масичка и си наля вино. Ариб изтри лицето си. Усещаше погледа на Волфрам с такава сила, сякаш той присъстваше в стаята. Закопня да избяга в банята.
Тогава отвън се чуха стъпки, издрънча оръжие. „Хората на Абдуллах!“ — едва не извика Ариб. Някой почука силно. Тя се обърна въпросително към Ибрахим. Разтворената риза разкриваше тлъстото голо тяло. Той закопча няколко копчета и й кимна. Ариб вдигна наметката от леглото и се загърна. После отиде да отвори.
— Радвам се да те видя, красавице. При всяка нова среща изглеждаш все по-хубава.
Студеният поглед наафшинасе плъзна по тялото й.
— Смятам обаче, че днес ще е последната ни среща.
Ариб бавно отстъпи назад.
Ибрахим се приближи към вратата.
— Какво означава това, Хайдар ибн Кавус? — попита той с мелодичен глас.
Редом със стройната, силна фигура наафшинахалифът изглеждаше груб и тромав, но Ариб го прие като защитна стена, която я разделяше от смъртния й враг.
Усмивката на Хайдар я вледени. Същата както някога, малко преди да забие меча си в гърдите на баща й.
— Вашият съперник Абдуллах ал-Мамун е изпратил свои съгледвачи в столицата — обърна сеафшинъткъм халифа и учтиво наклони глава. — Ала не се притеснявайте, моите хора ще се справят с тях. Тази жена е получила задачата да ви предаде на палачите на своя господар.
Драконът се обърна рязко към Ариб. В челото му се вряза дълбока бръчка.
— Проклета уличница!
Дръпна я към себе си с цялата сила на тромавата си фигура и я метна върху постелята. Наметката се отвори и тялото й се разкри пред мъжете. Ариб стисна финия плат пред гърдите си и се опря на възглавниците. Ибрахим направи крачка към нея. Месестите му устни се опънаха. Вдигна ръка да я удари. Повече от всякога приличаше на брат си Харун ар-Рашид.
— Арестуван сте, Ибрахим ал Махди! — прозвуча остър глас от вратата. — В името на истинския халиф Абдуллах ал-Мамун!
Ариб въздъхна облекчено, отметна плитките си на гърба и се изправи. Ибрахим се вцепени от ужас.Афшинътсе обърна към вратата, после към нея. Лицето му се разкриви от омраза. Изруга и посегна към колана си.
Ариб се претърколи настрана. Камата прелетя над главата й, удари се във фриза на стената и падна на пода. По същото време край леглото щракна ключалка. Ибрахим отвори скритата в стената врата и изчезна в тайния тунел.Афшинътсе втурна след него. Чу се хлопване на резе.