Светлите очи на Волфрам улавяха оскъдната светлина.
— Е?
Ариб го гледаше безмълвно.
Изпълнен с презрение, той се извърна.
— Ти не познаваш нито баща ми, нито Теодора — откъснаха се първите думи от устата й. — Хайдар ги уби, с усмивка. А аз…
Гласът й пресекна. Нямаше сили да му каже страшното. Не и на него.
— Какво друго да направи? — попита враждебно Волфрам. Заразхожда се напред-назад, обхванат от внезапна тревога. — Баща ти е бил изменник. Дългът и честта на Хайдар са повелявали…
— Никой не попита за моята чест, когато Хайдар ме предаде в лапите на Харун ар-Рашид и той ме взе с насилие! — прекъсна го Ариб.
Волфрам спря и бавно се обърна към нея.
Кръвта нахлу в лицето й. Обгърна тялото си с две ръце, сякаш искаше да се предпази. Продължи шепнешком:
— През всичките години останах жива само благодарение на мисълта, че тези престъпления не бива да останат неотмъстени. Хайдар пощади девствеността ми, защото знаеше какво ще направи Харун. Аз бях още дете! — Гласът й прозвуча като писък. — Знаеш ли какво е? Исках да се отбранявам, но исках и да живея. Още тогава знаех, че ще се мразя до края на живота си, задето съм оживяла. — Устните й трепереха силно, езикът не й се подчиняваше. Продължи задавено: — Болката ти отнема въздуха и не можеш да викаш. И знаеш ли кое беше най-лошото? Усмивката му. Тя ми показваше, че той се наслаждава!
Волфрам не сваляше поглед от нея. Навън отново блесна светкавица и обля коридора с бледа светлина.
— Афшинътопря кама в гърлото ми. Ръката му дори не се стопли.
Ариб не смееше да гледа Волфрам в очите. Бореше се със сълзите си и все пак изпитваше облекчение най-сетне да говори за случилото се.
— Оттогава всеки път, когато лежах до мъж, виждах тази усмивка.
Миговете се проточиха до безкрайност.
— Харун ар-Рашид? — прозвуча най-сетне дрезгавият глас на Волфрам. — И защо да ти вярвам, че не лъжеш и именно ти си го прелъстила? — попита почти грубо.
Ариб рязко вдигна глава и понечи да мине покрай него към изхода.
Той протегна ръка и я задържа.
— Кажи ми само една дума защо да ти вярвам!
Винаги овладеният глас бе загубил твърдостта си.
— Можех да те прелъстя още там, в планината Тавър — отвърна тя. — Поминш ли как поиска да ме целунеш?
— Млъкни!
Погледът му се плъзна по нея, презрителен и същевременно парещ като милувка. Кожата й запари.
— Разбирам омразата ти — подхвана най-сетне Волфрам. — Но аз дължа всичко на Хайдар. Той беше до мен, когато баща ми и всички останали пратеници станаха жертва на покушение. Той се застъпи за мен, когато не пожелах да се върна в кралството на франките. В моята страна ме възпитаха за рицар, а един рицар по-скоро ще умре, отколкото да се покаже неблагодарен. — Погледът му придоби безмилостна острота. — Няма да използваш и мен като другите!
— Не искам да те използвам! — извика отчаяно Ариб. — Ние с теб служим на различни господари и аз знам какво означава това. Тогава обаче разбрах, че един пропуснат миг може никога да не настъпи отново. Дойдох да ти кажа онова, което искам да ти кажа от дванайсет години: обичам те.
Волфрам се вцепени. В продължение на един дълъг миг никой не отрони дума.
— По-скоро ще си забраня да дишам, отколкото да те обичам — продължи Ариб. Дълго потисканата страст трепереше в гласа й. — Отново и отново се питах дали ако някога бях по-смела, животът ми щеше да тръгне другояче. Ако бях избягала с теб, вместо от теб.
В мрака не чуваше дори дишането му. Обърна се към изхода и понечи да вдигне тежкото резе, за да отвори вратата.
С няколко стъпки Волфрам се озова до нея. Колебливо сложи ръка върху нейната.
Когато я докосна, по тялото й пробяга тръпка на почти забравена близост. Той разтвори пръстите, хванали резето. Ръцете му нежно се плъзнаха по студената й кожа и тръгнаха нагоре към раменете. Очерта внимателно веждите й, бузите, устните. Ариб не сваляше поглед от него, сякаш се боеше, че всеки миг образът му ще се разтвори в нищото.
Волфрам приглади назад мократа коса, за да открие лицето й, и се приближи. Ариб затвори очи. Чакането продължи безкрайно.
— Но ти трепериш…
Свали дрехата от раменете й, мократа материя се плъзна по тялото й. Ариб усети устните му върху очите си, върху бузите, докато най-сетне намериха устата. Отговори на безбройните нежни целувки, с които той покри лицето й. Докосна с треперещи ръце косата му, накъдрила се от дъжда. Усети топлината на тялото му и го прегърна по-силно. Той беше истински.
Волфрам я привлече към себе си. Целуна я диво и жадно, както не я беше целувал никой преди него. Безусловността на тази страст й отне дъха. Сякаш през всичките тези години той беше живял само за този миг.