— Някога ми каза никога вече да не те докосвам — пошепна той.
— Никога вече! — промълви Ариб, сгуши се в него и потърси устните му. — Не ме пускай!
Волфрам я поведе по коридора към вътрешността на къщата. Тя се спъна и той я улови. Ариб искаше да говори, но той сложи пръст върху устните й. Вдигна я на ръце и я понесе по тясната стълба към горния етаж.
В стаята му не светеше лампа. Ариб усети стена в гърба си. Нова светкавица озари нощта и лицето на Волфрам изплува от мрака.
Зарови пръсти в косата му. Докосването му превърна тялото й в извор на болезнен копнеж. Под целувките му зърната на гърдите й се втвърдиха и щръкнаха. Той милваше раменете й и стигна до онова място на шията й, недокосвано от мъж, откакто камата наафшинасе бе опряла там. Ариб просто затвори очи.
Бавно свали ризата от раменете му. Помилва топлата кожа под дрехата и почувства тръпките, преминаващи през мускулите му. Волфрам се отпусна на възглавниците. Устата й се плъзна по влажното от дъжда тяло. Усети тежкия му дъх, опипа тялото му с ръце и устни, за да запечата всяка частица от него в паметта си. За вечността. Напреко на гърдите му минаваше прясно зараснала рана. Той приглади тъмната й коса и погледите им се срещнаха в мрака.
С бързо движение Волфрам се прехвърли върху нея и притисна китките й върху леглото. Поредната светкавица огря лицето му. Пръстите му се плъзнаха по дланите й и се преплетоха с нейните. Ариб се разтрепери, но той остави последния миг да се проточи до непоносимост.
Най-сетне влезе в утробата й, съвсем бавно, така че желанието запулсира болезнено в тялото й. Тя го привлече към себе си, сякаш никога не беше познала прегръдката на мъж. Дълго потисканата й душа се изпълни с въздух и тя простена. Целувките му изпиха звуците от устните й.
Времето изгуби значението си. Границата между запотените им тела се разми. Чувство, за чието съществуване не подозираше, обзе Ариб. Надигна се устремно. Волфрам очевидно бе предусетил движението й, защото я притисна още по-силно към себе си и тя усети тласъците на дъха му върху шията си. Ариб се уви около него с ръце и крака и се отдаде на дивия ритъм, за да завладее отново тялото си. Все по-бързо и по-бързо той я отвлече със себе си и се разтвори в бляскав, чист тон.
Внезапна горещина прониза тялото й. Ариб извика без задръжки. Цялата се разтърсваше от вълните на насладата, които заплашваха да я удавят. Пръстите й се вкопчиха в гърба му. Волфрам се опъна като струна в ръцете и. Тя изпъшка и се опита да поеме въздух, но той притисна устни върху нейните, сякаш не искаше да допусне да се разделят.
С напредването на нощта бурята отмина. Над Багдад се разпростря светлосиво утро. Дъждът отслабна, слънцето започна да изпарява отразяващите го като огледало локви. Калната сивота на Тигър се промени в наситеносиньо.
На левия бряг градът все още почиваше в утринен мир. Първият призив за молитва заглъхна над квартал „Харбия“. По лабиринта от улици падаха слънчеви лъчи и скоро стигнаха до тясната уличка в източния край. Сребърно сияние освети стаята на горния етаж. От полумрака покрай стените изплуваха ракли, очерта се етажерка с книги, накрая се появиха и смачканите завивки на леглото.
Ариб отвори очи с усмивка. Сгуши се в силните ръце, които я държаха, усети спокойно дишащата гръд на Волфрам.
Надигна се бавно. Завивката, покриваща нежно прегърнатите им тела, се свлече от раменете й и се плъзна като милувка към хълбоците. Отново запечата в паметта си образа на Волфрам: червеникавия блясък в косата му, нападала разбъркана по лицето, спуснатите ресници под изразителните вежди, фино очертаната уста. Внимателно описа контурите на лицето, без да го докосва. Изпитаното щастие й бе така добре познато, сякаш през половината си живот се бе събуждала всяка сутрин до него.
Тихо, за да не го събуди, стана и вдъхна дълбоко топлия въздух, нахлуващ през решетката на прозореца. Мраморният под под босите й крака излъчваше хлад. Облече се бързо. Волфрам не помръдна.
Ариб застана пред леглото. С мъка се пребори с желанието да го събуди с целувка и отново да направят онова, което бяха правили цялата нощ. С усмивка вдиша миризмата, полепнала по косата й. За първи път след любовна нощ не изпитваше диво желание да се измие.
Погледна се и си спомни другите мъже — телата и миризмите им, желанието да я подчинят на волята си на полето на любовта. Собственото й презрение към омърсеното тяло и борбата никога да не изгуби власт над чувствата си.
Волфрам се раздвижи насън и отмахна завивката. Меката светлина огря горната част на тялото му и погледът на Ариб спря там. Снощи всичко беше много просто. Ала тя бе собственост на Абдуллах, а Волфрам беше съюзник на смъртния й враг. Ако се наложи да решава между жена като нея и приятеля си… Сигурно ще съжалява за стореното през нощта. Ариб затвори очи. Знаеше, че няма да го понесе.