Отдръпна се безшумно, излезе в коридора и забърза надолу по стълбата. По лицето й се стичаха сълзи. Грабна горната си дреха от пода и излезе на улицата. Светлината на утрото хвърли самотната й сянка върху пътя и тя се втурна да тича, сякаш искаше да избяга от нея. Стигна до реката, пъшкайки тежко. Под краката й бълбукаше тиня. Тръстиката се вряза в ръцете й, но тя не я усети.
На известно разстояние чу първите каруци да тракат по мостовете. Следата на излитаща водна птица разсече блещукащата повърхност на реката, в която се отразяваха дворци и мостове. Ариб коленичи и невярващо вдигна ръка да докосне бузата си.
От бистрата вода я гледаше нейното лице. Само че чертите й изглеждаха някак по-меки. Това вече не беше жената, хукнала към къщата наафшинав бурната нощ. Накъдето и да я отведеше пътят й, никога вече нямаше да бъде предишната.
Книга 3
Нощта на отмъщението
Поиска ли да тръгне по пътя на добродетелта, кайната не го намира. Пожелае ли да бъде почтена, не може да го постигне. В завucuмocm от това какви сили й въздействат, тя носи нещастие не caмo на мъжа, забъркал се с нея, но и на себе си.
Ал-Джахиз*
Багдад, три седмици по-късно
1.
Гледан отдалеч, източният бряг на Тигър представляваше необозрим лабиринт от улички, стълби и мостове. Нагоре по реката, в изискания квартал „Русафа“, живееха богатите и благородните като придворния музикант Исхак ал-Маусили. Откъм водата се чуваха ритмичните песнопения на рибарите. Мирната гледка обаче беше измамна: след падането на мрака никой не смееше да излезе на улицата.
Ако тръгнеше надолу по реката от „Русафа“, човек стигаше до просторните градини на двореца „Хулд“. Колкото по на юг отиваше, толкова повече се променяше картината на другия бряг. След дворците започваше шиитският квартал „Карх“ — с многото си ъгли той представляваше пълна противоположност на строгата симетрия в дворцовия град. Отдалеч полусрутените, обрасли с диви растения балкони и безбройните мостове представляваха прекрасна гледка, но който познаваше квартала, знаеше, че оскъдно осветените кръчми често крият заплаха.
Картината на източния бряг също се променяше. Отчасти покритите улички ставаха по-тесни. Балкони с решетки висяха над улиците като пчелни пити. Навсякъде се отклоняваха тесни пресечки, които свършваха пред стена без прозорци или на калния бряг. Някои продължаваха в безкрайни стълби или се губеха под мрачни арки. Тук — там се чуваха шумове от любовни двойки, а прясна кръв по земята показваше, че наблизо се мотаят улични разбойници или други тъмни личности. Тази вечер лабиринтът от улички изглеждаше още по-непроницаем, защото между стените все още висяха гирлянди — обичайната украса за свещения месец рамадан. Който не знаеше пътя, лесно се губеше.
Преминаващ облек разполови млечнобялата пълна луна. Ако погледнеше към небето, правоверният би разказал старата легенда, според която някога пророкът Мохамед разцепил луната. Ала мъжете в дълги ризи отдавна се бяха прибрали по домовете си. Само леката миризма на чай напомняше за димящите кани с чучурчета и за запотените чаши с подсладената течност. Чукът на стария Махмуд в ковачницата в края на покритата уличка също замлъкна.
Извитата уличка „Мансур“ свършваше на малък площад. Под остър ъгъл в площада се вливаше и втора улица. От дюкяна за подправки на ъгъла се носеше сладникав аромат на сушени лимони. Дюкянът беше затворен. Двама млади мъже се мотаеха пред отблъскваща фасада.
— Хайде, остави, тя вече няма да излезе — подкани единият.
Зад затворените капаци на прозорците не помръдваше нищо.
Резето на проядената от червеи кедрова порта бе спуснато, ромбовидните украси отчасти бяха изпочупени. Всичко изглеждаше пусто.
— Ариб вероятно е в харема, където й е мястото. Къщата е собственост на един евнух от двореца, не е нейна. Вероятно по случайност си я видял тук. Време е за молитва.
— Каза да дойда отново, като ми пораснат тестиси! — изгърмя другият. — Какъв позор!
Срита стената на къщата, но освен че се отрони малко мазилка, не се случи нищо. Призивът на мюезина се понесе от кръглото кирпичено минаре, стърчащо над къщите. Младият мъж обаче явно нямаше намерение да се прибере вкъщи за нощна молитва. Извади камата си и започна да дълбае букви в стената: Ариб — царица на уличниците.