В уличката отекнаха стъпки и двамата младежи вдигнаха глави. Появи се чернокож роб с факла. Господарят му го следваше на магаре, увит в тъмен изар, скриващ и главата му. Такива широки шалвари и сандали като неговите обикновено носеха богатите търговци. Въпреки това младежът и придружителят му побързаха да се скрият зад ъгъла. Кайната имаше могъщи приятели.
Един от евнусите й бе купил ниската кирпичена къща по поръка на господарката си. Тук Ариб се чувстваше сигурна, въпреки че съгледвачите на господаря й я търсеха от три седмици. Къщата се намираше в далечен квартал, близо до реката, а и беше твърде малка за опияняващите празненства на една кайна. Градината стигаше до реката, а самата къща от две крила ограждаше обичайния вътрешен двор. Персийските рози в градината спешно се нуждаеха от подрязване. Вятърът гонеше цветовете им по земята. Решетките на горния етаж проблясваха като алабастър през клоните. На входа към кухнята стоеше тежък хаван, в който слугинята й бе счукала бадеми за сладкиш. Ухаеше на топъл мед.
Ариб седеше под една лампа вейванаи си тананикаше. Пак се налагаше да опъне нова струна наудаси — задушното лято бързо разваляше струните. Според старото поверие, щом по време на изпълнение се скъса струна, нещо умира. Не искаше да предизвиква съдбата. Трябваше да признае, че е безумие да се чувства така безгрижна. С всеки час мрежата около нея се затягаше. Тя бе избягала от харема на халифа. Един мъж чувстваше честта си засегната и от доста по-дребни неща, пък и това не беше всичко.
Ариб нетърпеливо остави инструмента. Сребърният поднос с пресни фурми и смокини до нея чакаше недокоснат. Синкавата обвивка на плодовете се бе напукала и разкриваше презрялата сладка вътрешност, но тя виждаше само писмото, оставено отстрани. То съдържаше една-единствена дума: „Днес“.
Волфрам бе успял да я намери само за час. Малкото седмици след това й изглеждаха като цял живот. Някога желаеше един или друг мъж, защото бе красив и знаеше как да събуди желанието й. Ала тези чувства изобщо не можеха да се сравняват с всемогъщата страст, която Волфрам будеше у нея. Само да я погледнеше и я побиваха тръпки. Близо до него Ариб се чувстваше щастлива, все едно дали двамата готвеха заедно, говореха си с часове и се закачаха, или тя пееше, докато той й затваряше устата с целувка. Когато се любеха, имаше чувството, че го прави за пръв и последен път. В отсъствието на Волфрам усещаше устните му по кожата си и тялото му в ръцете си.
Някой почука на тежката кедрова порта. Глухият шум отекна в цялата къща. Ариб скочи. Дворът се завъртя пред очите й и се наложи да се опре на седалката.
— Не отваряйте! — посъветва я слугинята — крехко русо момиче на име Рабаб. Тя остави кошницата с ухаеща мента, която бе изнесла от кухнята, и се приближи. — Господарят има ключ. Не се знае кой иска да влезе в този късен час. Тук сме съвсем сами.
Ариб с благодарност се улови за подкрепящата я ръка. Рабаб имаше право. Млади мъже без господари обикаляха багдадските улици до късна нощ, предизвикваха сбивания и насилваха жени само защото не знаеха какво друго да правят.
— Ще ида да видя кой е — каза Ариб. Знаейки, че Волфрам не понася китайската напитка, намигна и добави: — Направй чай.
Задъхано приглади нежнорозовата си роба, подреди косата си и двете плитки на слепоочията. Взе една факла от желязната поставка и прекоси прохода. Внимателно открехна вратата.
Нахлу вятър и пламъкът на факлата затрепери. Двамата мъже отвън стояха на учтиво разстояние. Чернокожият слуга, който бе почукал, се поклони и отстъпи настрана. Господарят му бе прикрил лицето си под кърпен изар. Отдолу се виждаше само гъста черна брада. Отпусна наметалото и бавно излезе под светлината, падаща през вратата на улицата. Брадата покриваше чувствени устни. Тъмни очи с гъсти мигли се втренчиха в Ариб.
— По-красива си отвсякога — рече Абдуллах ал-Мамун.
Ариб с мъка успя да укрие уплахата си. Бързо огледа площада, но Волфрам не се виждаше никъде.
Халифът влезе, без да чака покана. Разтревожена, Ариб огледа своя господар. Изглеждаше по-широкоплещест отпреди, косата му бе късо подстригана, няколко кичурчета падаха на челото според най-новата мода. Прическата подчертаваше тънките вежди и тъмния тен и правеше аристократичния профил по-строг. Ариб даде знак на слугинята си. Рабаб хвърли любопитен поглед към посетителя и се оттегли. Слугата на халифа остана вейвана.Дългата му риза просветна в мрака. Ариб приседна на перваза на фонтана, обграден от жасминови храсти, и потърси в лицето на халифа младия мъж от миналите дни. След толкова години, прекарани заедно, той й изглеждаше по-чужд отвсякога.