— Защо ме гледаш тка? — попита недоволно Абдуллах. — Да не търсиш посивели коси?
Ариб щеше да отговори, че ако бръснарят му е неспособен да прикрие първите сиви коси, по-добре да го обеси, но тонът му й подсказа, че е по-добре да мълчи.
— Не питаш как те намерих.
Абдуллах нетърпеливо даде знак на слугата си да се оттегли. Заразхожда се напред-назад в обления от лунна светлина двор. Забеляза портичката към градината отляво, отвори я и погледна навън.
— Никога досега робиня не се е осмелявала да избяга от харема ми! — Халифът затвори портичката и се облегна на дървото. С мъка успяваше да овладее гнева си. — Един от сътрапезниците ми те чул да пееш откъм реката и ми каза къде да те търся. Направи ме за посмешище пред поданиците ми. Накара ме да дойда тук като просител!
Отраженията на фенерите танцуваха по водата. Ариб избягваше да гледа лицето си във фонтана, сякаш Абдуллах също щеше да забележи промяната у нея. Години наред бяха споделяли леглото, а сега едва понасяше близостта му.
— В момента съм нечиста — излъга тя. — Чувствам се зле.
— Значи купи къща, за да прекараш в нея нечистите си дни, и не намери за нужно да ми съобщиш?
Абдуллах се приближи и хвана ръцете й. Ариб се опита да се освободи, но той я държеше неумолимо.
— Отиде твърде далеч — процеди през зъби. — По време на отсъствието ми търпях капризите ти, но вече няма да допусна да имаш други любовници. Не се смятай за неприкосновена само защото всички мъже те обожават — заплаши я той. Гласът му звучеше необичайно остро. — Може да си била любовница на четирима халифи, това обаче още не означава, че ти си халиф!
Ариб бе преживяла достатъчно като кайна, за да знае какво трябва да направи. С дълго упражнявана усмивка сложи ръка на тила му. Връхчетата на пръстите й се плъзнаха надолу по дрехата му. Той понечи да я отблъсне, но в крайна сметка я остави. Отворените й устни помилваха шията му. Стана й гадно, но за да защити Волфрам, беше готова дори да прелъсти Ибрахим още веднъж.
Под опипващите й пръсти мускулите на Абдуллах се стегнаха. Той явно се бореше със себе си. Изведнъж я хвана за китките и я принуди да седне на перваза на фонтана. Ариб усети коравия мрамор в гърба си, косата й падна до водата. Абдуллах се наведе над нея и изсъска гневно:
— Би трябвало да заповядам да те удавят!
Със сила опря раменете й в каменния ръб и жадно притисна уста върху устните й. Ариб напразно се опита да се пребори с надигналото се отвращение. Завъртя глава настрана и внимателно отблъсна господаря си.
— Заради трима или четирима любовници? — попита шеговито. — Тогава ще се наложи да давиш певиците си по-бързо, отколкото Исхак ще обучава нови.
Абдуллах остана наведен над нея с коляно върху перваза на фонтана. В погледа му светеше изненада. Ариб се опита да отмести очи, но той я принуди да го погледне. Внимателно провери всяка частица от лицето й.
— С кой мъж се срещаш тук?
Ариб полагаше отчаяни усилия да скрие обзелия я ужас.
Абдуллах я стисна по-силно.
— Е?
Тя го погледна безмълвно.
— Никога не си се старала да прикриваш от мен любовните си похождения — рече недоверчиво той. — Сега е повече от това, нали?
Ариб бързо си възвърна самообладанието. Знаеше, че на кайната е позволено почти всичко, само не и да обича. Тайно изпрати гореща молба към небето Волфрам да закъснее. Протегна се предизвикателно, та да може Абдуллах да види прозрачната риза под доста разтворената роба.
— Нима очакваше първо да прелъстя Ибрахим за теб, а после да се върна в харема като покорна съпруга и да те чакам? Реших да се утеша малко, нищо повече.
Абдуллах я гледа дълго.
— Лъжеш.
Гримиранитс очи се събраха, в челото се вдълба отвесна бръчка. Ариб никога не беше виждала това изражение при него, но го познаваше от Харун ар-Рашид.
Рязко се освободи и се отдалечи на няколко крачки is мрака, където фенерите вече не осветяваха двора.
Абдуллах се изправи бавно.
— Кой е мъжът? Пак ли някой благородник от Хорасан? Какви си ги вършила тук с него?
Ариб отметна глава назад и се изсмя насила.
— Ти как мислиш? Да не смяташ, че съм му чела Корана или сме се молили и сме постили заедно?
Абдуллах потръпна, сякаш го бе ударила.
— Помисли, Ариб — натърти той. — Искаш ли да се откажеш от всичко: от славата, обожанието и благоволението на господаря си? — Почака малко, после попита с тих, режещ тон; — Как му е името?
— Не ти дължа оправдание! — изфуча ядно Ариб. — Аз съм дъщеря на Бармакидите. За разлика от робинята, от която произхождаш ти, майка ми беше почтена жена!