Абдуллах скочи. Ариб се опита да избяга, но той я последва. Грубо я сграбчи за раменете и я раздруса с такава сила, че главата й политна назад. Тя направи опит да се освободи, в този момент той замахна и я удари по лицето.
Силата на удара я отхвърли няколко крачки назад. Олюля се и едва не падна. Кожата й пареше, челюстта пулсираше от болка.
— Вече не те понасям! — изкрещя Ариб, изпълнена с омраза. Прибра косата си и плю в краката му. — Аз съм свободна жена!
За момент Абдуллах я погледна, загубил ума и дума. Ала бързо дойде отново на себе си.
— Заповядвал съм да екзекутират робини и дори сътрапезници за много по-малки провинения — проговори най-сетне. Устните му побеляха от гняв. Издуха невидима прашинка от дрехата си, сякаш се отърсваше от позора. — Още тази вечер ще се върнеш в харема — рече студено. — И ако не искаш да те оковат във вериги, те съветвам да не бързаш да го напуснеш. Не ме дразни повече — прозвуча заплашително гласът му. — Притежавам и други певици. Дори да нямат твоята магия, след няколко години вече никой няма да си спомня за теб. Преди да се огледаш, гласът ти ще замлъкне завинаги.
Ариб се опита да отговори, но от гърлото й не излезе нито звук.
Абдуллах чакаше със застрашително спокойствие. Брадатото лице, наполовина осветено от фенера, все повече заприличваше на бащиното му и това я уплаши до смърт.
— Добре, добре — рече успокоително той, ала явно остана нащрек. — Знам, че ти дължа трона си. Искаш от мен главата на един мъж и ще я получиш. Ако ми кажеш името на любовника си, ще дам наафшинабезперспективен пост в кюрдските земи.
— Толкова ли е важно да знаеш името му? — попита сдържано Ариб и разтърка болезненото място на ръката си, където се образуваше синина.
Абдуллах се изсмя пренебрежително.
— Няма да го екзекутирам, ако те е страх от това. Не става въпрос за него, а за покорството на робинята ми. — И продължи, все още с усмивка на устните: — Какво очакваш от мен, скъпа? Да те омъжа за човек с чест? Да му дам уличницата Ариб, любовница на четирима халифи?
Ариб се сгърчи, сякаш я бе ударил с камшик.
Халифът я наблюдаваше настойчиво.
— Спомням си необузданата ти омраза къмафшина— прозвуча примирително гласът му. — Така мразим само човек, който ни е отнел всичко. Най-вече честта.
Ариб затвори очи, за да прогони от паметта си студената усмивка на Хайдар. Равнодушното изражение, с което държеше камата опряна в гърлото й, докато Харун ар-Рашид брутално задоволяваше похотта си. Закри лицето си с ръце, но спомените не изчезнаха.
— Ако ми кажеш името на любовника си, ще забравя случилото се.
Гласът на Абдуллах се вмъкна в съзннието й като змия. В него звучеше неизречена заплаха.
— Ако обаче се наложи да узная това име от съгледвачите си или да го изтръгна от теб с бой, не бих могъл да забравя.
Ариб отчаяно разтърси глава. Внезапно изпита страх от него. Имаше чувството, че предава себе си, но халифът не й остави избор.
— Диб ар-Ракки — изрече задавено.
2.
По същото време Главният мост над Тигър беше ярко осветен. Въпреки късния час там имаше голяма блъсканица. Екзекуции не се виждаха всеки ден, а фактът, че осъдените бяха две от наложниците на халифа, правеше зрелището още по-интересно. Току-що бяха довели робините, оковани във вериги. Под светлината на факлите и двете се виждаха много добре. През тълпата премина шепот: и двете бяха около осемнайсетгодишни и замайващо красиви. Разпусната черна коса обрамчваше бледите лица. Носеха прости ленени ризи. Зяпачите изказваха всевъзможни предположения защо халифът предава на палача две толкова красиви млади жени. Изневерилите на господаря си наложници се наказваха с удавяне, а повечето собственици се задоволяваха с бой.
— Правели го една с друга — обясняваше един от тълпата. — Нищо чудно, ако питате мен. В наше време жените почти не виждат господаря си. Халифът имал 2000 жени, всичките млади, страстни и винаги готови да му подслаждат нощите.
— Лесно е да накажеш непослушанието на две — коментираше добре изглеждащ мъж в просто облекло и се оплака жално: — Моят харем е обор от пищящи деца, а жената, която можах да си позволя, е властна и превръща живота ми в ад, когато не нося достатъчно пари вкъщи!
— Ако действаше по закона, халифът трябваше първо да накаже кайната Ариб — изграчи сухо мъжле в черна роба накадия. — Да я удави като улична котка.
И продължи да се блъска напред, за да вижда по-добре, проточил сбръчканата си шия като лешояд.
Войниците довлачиха двете момичета по-близо до каменния парапет, където чакаха два сандъка с окачени на тях големи камъни. Жените си размениха поглед. По заповед на палача едната механично влезе в сандъка и остави войниците да заковат капака. Другата запищя в смъртен страх и се опита да се освободи. Замята се като подивяла в здравата хватка на турските войници. Един от тях я удари в лицето и тя избълва проклятие. Силните мъже натикаха и нея в сандъка. Писъците й не заглъхнаха и след като турските наемници заковаха капака. Двама нарамиха единия сандък, още двама — другия и по знак на палача ги хвърлиха във водата.