Сред множеството се разнесе вик. Ковчезите потънаха веднага и писъците заглъхнаха.
На около миля под Главния мост по течението на Тигър плаваше наемна барка. „Стана късно“, помисли си Волфрам. Ариб отдавна го очакваше с нетърпение, а и той се чувстваше по същия начин. Не се бяха виждали цели два дни. Нощем, когато лежеше сам в постелята си, едва не полудяваше при мисълта за топлото, дишащо тяло в обятията му. Даже когато отмяташе завивката и хладният нощен въздух се плъзгаше по крайниците му, по кожата му се образуваха капчици пот и той се мяташе неспокойно до сутринта.
На няколкостотин крачки от къщата на Ариб даде знак на лодкаря да спре. Плати и прегази калната вода до каменните стъпала. Пътят извеждаше нагоре към улица „Мансур“. Волфрам излезе на малкия площад. Преди да завие по страничната уличка в другия край, се огледа бдително. Портичка от дясната страна на улицата водеше право в двора на къщата. Отвътре бе почти изцяло закрита от диво смокиново дърво, пуснало корени между разхлабените плочки. Волфрам отключи и влезе.
Спря изненадан. Очакваше Ариб да изтича насреща му, изгаряща от нетърпение. Ала фенерите не бяха запалени, къщата изглеждаше пуста. Безшумно извади камата си от сребърната ножница.
— Рабаб? — повика тихичко слугинята.
Не получи отговор. Само от обора, откъм страната на градината, чу пръхтенето на малкия кюрдски кон на Ариб. Стигна опипом до кухнята и запали фенера от ковано желязо, който винаги стоеше до печката. Тя все още беше топла, но някой бе угасил жаравата. Разтревожен, Волфрам вдигна лампата, без да изпуска камата. Ариб не би изчезнала, без да каже и дума.
Изкачи се по тясната стълба към първия етаж, мина по коридора и влезе в първото помещение. Там беше спалнята й. Както винаги, железният мангал бе приближен към постелята, отрупана с килими и възглавници. Върху плочките на черни, червени и бели шарки бе поставен поднос с пресни фурми. Изглеждаха недокоснати, както и постелята, само че шахматната дъска беше донесйна отейванаи сложена върху леглото. Волфрам я огледа по-внимателно. Предпазливо остави фенера и посегна към листчето, скрито между топ и кон.
Любими мой,
Прости ми, че пак избягах. Не мога да те видя отново. Вече не съм, каквато бях някога. Един ден ще ме презреш и аз няма да го понеса. Запази в спомените си момичето, което обичаше, и забрави Ариб, наложницата на халифа…
Волфрам отпусна ръка с писмото. Излезе в галерията и замислено огледа тъмния двор. После скри писмото до гърдите си и напусна къщата така безшумно, както беше дошъл.
И на следващия ден Ариб не даде признак на живот. Колкото повече време минаваше, толкова повече франкът се измъчваше от въпроса дали пък в писмото си не е казала истината. Не за първи път се насищаше на любовник. Тази мисъл го подлудяваше. Отчаяно се опитваше да открие причината, поради която Ариб се бе върнала в харема. Единствената що-годе разумна мисъл беше, че се страхува. Реши да й даде няколко дни, преди да предприеме нещо. Все едно какво се бе случило обаче, той нямаше да се откаже от нея и ако се наложи, лично щеше да я измъкне от харема на халифа.
След три дни някой нетърпеливо зачука по вратата на къщата му в „Харбия“. Волфрам вдигна глава от писарската си работа. Бутна настрана бакърената кана, поставена пред него върху сребърен поднос, и се надигна. Заради горещината беше облечен само в къса туника без ръкави. За всеки случай взе камата от обкованата с желязо ракла и хвърли ножницата на пода. Вълненият килим погълна шума. Волфрам отиде да отвори.
— Ти?
През последните седмици избягвашеафшина.Не желаеше да се изправи пред въпроса на кого да вярва — на приятеля или на любимата си.
Хайдар безмълвно му даде знак да го последва. Рицарят с изненада отбеляза, чеафшинътизглежда нервен. Понечи да вземе наметка, но Хайдар му махна нетърпеливо и Волфрам тръгна след него.
Къщата му се намираше само на няколко крачки от северния канал. Хайдар го поведе по уличката към кея, където чакаше кръгла тръстикова лодка. Зад прозорците на ниските къщи не се виждаше светлина. От черната вода се издигаха изпарения като в блатата наШат ал-араб[15]. Афшинътвлезе в лодката и посегна към греблото.