Само скърцането на грубо уплътнените стени на лодката нарушаваше тишината. Малкият фенер на носа почти не осветяваше пътя им. Мъгляви светлини и могъщи стени отдясно издаваха, че минават покрайМадинат ас-Салям.Отделни фенери осветяваха гола стена на къща или балкон с решетки. Иначе всичко тънеше в мрак.
Волфрам понечи да попита нещо, алаафшинътпоклати глава. Стигнаха до края на канала и лодката се насочи към средата на пустата река. При такова време даже рибарите си оставаха вкъщи. Хайдар прибра греблото и остави малкия плавателен съд да се носи по течението.
— Пак не остави следи — прекъсна мълчаниетоафшинът,когато вече беше сигурен, че никой няма да ги чуе, и без да го питат, обясни: — Говоря за нощта, когато Ибрахим изгуби трона си.
— Не е трудно да не оставиш следи за Абдуллах ал-Мамун — отвърна подигравателно Волфрам. — Той няма да ги забележи дори ако някоя от любимките му ги нарисува върху голия му задник.
Облегна се на стената на лодката и скръсти ръце.
— Май си опознал любимките на халифа — отбеляза лукаво Хайдар. — И Ариб ли?
Волфрам усети как туниката залепна за гърба му. Това не беше разговор, а разпит.
— За последно тя ми изпрати въоръжени евнуси да ме пребият — избегна прекия отговор той. — И за благодарност да я пусна в леглото си? Малко преувеличаваш.
— Дързък като чакал — усмихна сеафшинътбез капчица хумор. — Но аз не се нуждая от следи, за да виждам ясно.
— Ти какъв си ми, Хайдар, може би изповедник?
Афшинътвдигна греблото и посочи надясно, където се вливаше широкият канал Иса. Влезе с лодката в канала и загреба със сигурна ръка към шиитския квартал „Карх“. Балкони с решетки се надвесваха ниско над водата, наредените по первазите растения стигаха до главите на двамата мъже. По брега бяха струпани вонящи боклуци. Покритите улички бяха абсолютно пусти. По това време принадлежаха само на уличниците, на разбойниците и на градската паплач.
— Позволи на една кайна да ти замае главата като на хлапак — продължи полугласноафшинът. — Тази жена е обучавана единствено да покорява на волята си глупаци като теб. Наложницата на халифа! Знаеш ли какво рискуваш, като вземаш нещо, което принадлежи на господаря ти? Заради теб самия се надявам да не си забравил дълга си.
Волфрам вдигна вежди, уж не разбираше нищо. И тайно благодари на Бога, че не е тръгнал невъоръжен.
Плаваха в мълчание по канала към Ефрат. Отново и отново на пътя им се изпречваха вонящи клоаки, бълващи мръсножълта пяна. По брега лежаха наполовина потопени лодки с насечени дъна, жертва на жаждата за разрушение на млади мъже.Афшинътпосочи стърчащите от водата гниещи колове и двамата вързаха лодката за един от тях. Мястото не будеше доверие, но въпреки това Волфрам излезе следафшинана тясното мостче към брега.
Хайдар го поведе по стръмна, пуста уличка. Рицарят позна очертанията на аркадите от двете страни — намираха се на книжния пазар в „Карх“. Денем това беше едно от най-оживените места в града: преписвачи и търговци на пергамент предлагаха услугите си, крещейки един през друг. Учени и поети се срещаха с писарите набарид,забулени дами поръчваха любовни послания до обожателите си. Занаятчии поръчваха да им пишат сметките. Сега иззиданите арки почти не се различаваха в мрака. Чуваха се само шумовете от кожените сандали на двамата мъже. Самотна котка пресече пътя им. Двете фигури се плъзнаха като безшумни сенки в завиваща наляво уличка.Афшинътзакрачи право към джамията — безлична кирпичена сграда с обичайното кръгло ми-наре. В подножието му се гушеше нисъкхамам.
Волфрам се готвеше да попита иронично дали не идват да се изкъпят в този късен нощен час, ала спътникът му махна нетърпеливо. Главната врата беше заключена и той пое надясно. Проходът между слепите стени на къщите беше толкова тесен, че двамата мъже не можеха да вървят един до друг. Уличката свърши в стена.Афшинътсе обърна и Волфрам неволно сложи ръка върху камата.
— Какво означава това, Хайдар?
Афшинътпосочи люлееща се на пантите си врата в стената нахамама.Грубо иззидани стъпала водеха надолу. Дървената рамка беше счупена, а прагът изглеждаше крив, сякаш блатистата почва под банята се бе слегнала. Волфрам погледна въпросително водача си.